Отвличането на Гениевра (12) (Роман от XIII в.)

12. Студенината на Гениевра. Затворничеството на Ланселот. Измамни новини за смъртта на Ланселот и кралицата

Когато свалили доспехите на Ланселот и той си измил лицето и врата, Бодмагю го завел при кралицата. Веднага щом видяла краля, тя се изправила в негова чест, докато Ланселот, съзрял я отдалече, коленичил и се поклонил пред нея.

— Госпожо — обърнал се към нея кралят, — това е Ланселот. Той плати скъпо за тази среща, защото след като премина множество опасни пътища, стигна до вас.

Тя, от своя страна, отвърнала глава и казала на краля:

— Без съмнение, сир, ако го е сторил заради мен, ще е било напразно, защото изобщо не съм му признателна за това.

— Ах, госпожо, но все пак той ви служеше забележително!

— Както и да ми е служел, той ми нанесе такава обида, че никога няма да го обикна.

— Госпожо! — възкликнал Ланселот. — Къде съм сбъркал?

Тя не му отговорила, но за да го огорчи още повече, се оттеглила в друга стая, а той я следвал с поглед, докато не се скрила.

— Госпожо, — задоволил се да промълви кралят. — Последната услуга все пак би трябвало да заличи всички лоши постъпки.

След това хванал Ланселот за ръка и го завел до мястото, където лежал Ке. Като го видял, последният се изправил, колкото можел и се провикнал:

— Добре дошли, господарю на рицарите! Несъмнено този, който се опитва да извърши преди вас някой подвиг, тъне в голяма заблуда!

— Защо говорите така, монсеньор Ке?

— Защото вие доведохте докрай това, което аз имах лудостта да започна.

В този момент кралят излязъл и Ланселот попитал Ке защо неговата господарка отказва да разговаря с него.

— Как така отказва?

— Да, в присъствието на краля и на всички други.

— Без съмнение — отвърнал Ке — не зная причината, но ето как се отблагодаряват жените!

— Да не говорим повече — рекъл Ланселот. — Най-важна е само нейната воля. А при вас как се развиха нещата впоследствие?

Ке му разказал за голямата благосклонност, която проявил кралят. Вместо да остави кралицата под властта на сина си, „той самият спи над тази сводеста стая, която е толкова стабилна, че кралицата не се страхува от никаква атака, щом вратите се затворят. Ала нито едно унижение не беше спестено на моята господарка по време на пътуването, защото Мелеаган искаше да спи с нея още първата нощ. Тя възрази, че и дума не може да става той или някой друг да влезе в леглото й по този начин. Най-напред трябва да се ожени за нея. Мелеаган й рече, че е готов. Но кралицата отвърна, че първо трябва да стане неин съпруг в присъствието на баща си. Само тогава може да се възползва от нея като своя съпруга. Досега кралицата го залъгва по този начин. Когато баща му дойде да ни посрещне, моята господарка още от коня се хвърли в краката му, облята в сълзи и издаваше такива стенания, че за малко не издъхна. Кралят побърза да я надигне:

— Госпожо — каза й той, — не се измъчвайте. Вашият плен ще бъде лек.

— Ах, сир, умолявам ви само, вие, който сте считан за най-добродетелен сред хората, да не позволите да ме опозорят.

— Госпожо, не се страхувайте. Наемам се да ви защитавам от това злодеяние.

Неговият син заяви, че каквото и да става, иска да се ожени за нея. А аз, въпреки че съм още на носилка, не можах да се сдържа повече. Що за странна размяна би станала, възкликнах аз, най-благородното същество на земята срещу един грубиян! При тези мои думи Мелеаган така побесня, че оттогава започна да пречи на раните ми да заздравяват, като слага в тях всякакви неща, които само ги разлютяват. Мисля, че ги възпали, защото много ме болят.“

Когато Ке свършил разказа си, Ланселот се изправил и му съобщил, че на сутринта ще се отправи да търси монсеньор Говен при Подводния мост.

— Как така, — попитал Ке, — той е по тези земи?

— И двамата пътувахме известно време заедно. Той се отправи към Подводния мост, а аз към този тук.

При тези думи излязъл от стаята и се присъединил към многобройната компания на горния етаж. Там имало заточеници и хора на краля, които му отдали големи почести.

На сутринта се отправил към Подводния мост, като приел да го придружат единствено деветнадесет заточеници, а на другите наредил да правят компания на неговата господарка, докато пристигне монсеньор Говен. Така яздел в продължение на два дни. Когато вече доближавал моста, бил пленен от местните хора, които считали, че по този начин ще се подчинят на желанието на краля, а Ланселот не направил и най-малкия опит да се защити, защото бил без доспехи и мислел, че няма от какво да се страхува. След като бил пленен, трябвало да бъде отведен при краля. А слухът, че този, който бил преминал Моста на Меча, е мъртъв, се разнесъл така бързо до краля и до заточениците, останали с него. При тази новина кралицата изпитала такава болка, че за малко щяла да посегне на живота си, ала изчакала по-сигурни новини. За момента взела твърдото решение да не се храни повече, но най-много страдала при мисълта, че именно тя е виновна за смъртта на своя приятел, задето не благоволила да разговаря с него. Укорявала се и се обвинявала. Щом рицар като него е мъртъв по нейна вина, тя няма право да живее повече. Така ридаела кралицата. Залежала се, за да не може никой да бъде свидетел на нейното отчаяние. Кралят много се натъжил и я утешавал, както може, но напразно. Разказът казва, че два дни не яла и пила нищо, което сериозно навредило на красотата й. През това време тези, които заловили Ланселот, приближавали двора. Вечерта, докато почивали, до тях достигнала новината, че кралицата със сигурност е мъртва. Първият, който я научил, бил васалът, при когото се намирал Ланселот по време на двубоя срещу вероломния рицар. Той не се осмелил да му я съобщи, ала не можел да сдържи сълзите си и трябвало да стане от масата, на която седял. Когато Ланселот забелязал това, си помислил, че тези сълзи не са без причина. Веднага щом васалът станал от масата, той го дръпнал настрана и го попитал защо плаче. Другият нямал смелостта да крие повече от него и му разкрил какво е чул. Новината се разпространила и навсякъде в къщата бившите заточеници уверявали през сълзи, че никога не е умирала по-благородна дама. Скръбта била всеобща. Само Ланселот мълчал, прикован от безпомощност, и с нетърпение очаквал да си легне. В леглото той размишлявал как да сложи край на дните си, без да бъде видян, защото не искал да живее нито ден без тази, която била всичко за него, и щял да я последва навсякъде. Дълго време обмислял своя план. Всяка вечер до леглото му стояли двадесет въоръжени рицари, които го пазели. Освен това, вратата на стаята, в която се намирал, била затворена здраво. Около полунощ решил, че всички спят, и станал. В стаята светели две свещи и се виждало много ясно. Понечил да ги изгаси, тъй като намерението му било да се обеси, но след миг размислил, че не бива да умре от такава недостойна смърт. Приближил се до един от пазачите и помислил да му измъкне внимателно меча от ножницата. Другият се усетил и го сграбчил за ръцете, без да успее обаче да му попречи да се рани от лявата страна, така че острието засегнало ребрата му. Ако ударът бил нанесен малко по-напред, Ланселот с положителност щял да загине. Вдигнали тревога и пазачите скочили. Вързали го толкова здраво, че цяла нощ след това не можел дори да помръдне. На сутринта го пазели още по-зорко. Намирали се на петнадесет английски левги от Горон, когато се разнесла новината, че Ланселот е в отлично здраве. Това изпълнило кралицата с безмерно щастие. Тя се излекувала напълно и след продължителния глад отново прояла.