Отвличането на Гениевра (30) (Роман от XIII в.)

30. Празник в Замъка на дамите

При тези думи Ланселот възкликнал:

— Ах, Света Дево, злочест да съм! Убих братовчед си Лионел!

Пришпорил коня си към мястото, където бил оставил последния, и го заварил, вече изправен в седнало положение, ала с голямо усилие. Веднага го прегърнал и го целунал нежно:

— Скъпи братовчеде — попитал го той, — как се чувствате?

— Сеньор — отвърнал другият, — кой сте вие?

— Аз съм Ланселот, вашият злощастен братовчед, и Бог ми е свидетел, че ще сложа край на живота си, ако стана причина за смъртта ви.

Щом чул това, другият се изправил толкова живо сякаш не изпитвал никаква болка, прегърнал го и му казал, че е оздравял. После и двамата свалили шлемовете си и проявили един към друг неописуема радост.

— Ах, сеньор — възкликнал Лионел, — не съм спрял да ви търся повече от година и слава Богу, открих ви тук. Колко бях глупав, че не ви разпознах по смелостта, която имате на бойното поле! Беше ясно, че никой друг не би могъл да се справи така! И нека завинаги Бог ме лиши от помощта си, ако не съм щастлив от това, че изпитах ударите ви. Вече знам от опит, че никое същество на тази земя не би могло да ви се противопостави.

Тези думи на Лионел не развълнували Ланселот, убеден, че е ранил смъртоносно своя братовчед. Обливал го със сълзи, обгръщал го с нежност, но другият го уверил:

— Сеньор, знайте, че нямам рана, от която да не оздравея бързо. В замяна на това, що се отнася до моя другар Хектор, мисля, че го убихте.

— 0, не — рекъл Ланселот, — току-що разговаряхме с него.

Без да чакат повече, двамата се отправили към Хектор, когото открили в по-добро състояние, отколкото очаквали. От своя страна рицарите от Замъка на дамите дотърчали, очаровани от познанството на тримата другари. А те се метнали на конете си и се отправили към Замъка на дамите. Никога досега не била виждана подобна радост, защото всички дами, пищно облечени и нагиздени, се втурнали да посрещнат Ланселот, като се провиквали в един глас:

— Добре дошъл, най-добрият от най-добрите!

Вечерта Ланселот останал в замъка, като се радвал неописуемо на Хектор и Лионел. Те го попитали накъде се е отправил. Той им разказал как един рицар го обвинил в предателство в двора на крал Артур и че отива да се защитава в двора на крал Бодмагю, тъй като именно там трябвало да бъде раздадена справедливостта.

— Тръгвам утре на зазоряване. Що се отнася до вас — обърнал се той към Лионел, — отидете в двора на крал Артур, където ще намерите брат си Боорт. Предайте му от мен само това послание — славата на един рицар никога няма да нарасне, ако се застоява прекалено дълго време на едно и също място. Нека знае добре, че вече не го уважавам, затова че стои без причина в двора.^[1]

Всеобщо било веселието тази нощ в Замъка на дамите. И едните, и другите празнували. Дамите танцували цяла вечер в чест на своята победа. Замъкът бил толкова ярко осветен, ме сякаш целият град горял. Излишно е да се пита дали Ланселот бил обслужван и почитан. Никой рицар по света не бил така обгрижван от дами.

На сутринта Ланселот станал и облякъл доспехите си. Благословил горещо Лионел и Хектор и те сторили същото. После продължил пътя си и яздил, без да спира чак до началото на Гор, до една много опасна гора, носеща името Сарпени. Но тук разказът спира да говори за него и се връща на Маргондър, който след поражението си отишъл в двора на крал Артур при кралица Гениевра, както бил обещал на Ланселот.