Отвличането на Гениевра (128) (Роман от XIII в.)

128. Говен и още девет рицари тръгват да търсят Ланселот

— Честна дума — отвърнал кралят, — това е огромно нещастие и ако наистина Ланселот е мъртъв, през живота си не съм познавал по-велик от него — нито аз, нито който и да е друг от тази страна!

Кралят потънал в дълбок размисъл, а очите му се налели със сълзи. Изпитвал такава мъка, че не можел да каже и дума. Сърцето му замирало от мъката, която го задушавала. Лицето му побледняло и посърнало. Накрая паднал в несвяст. Бароните наскачали от столовете си и се притичали да го задържат. Когато дошъл на себе си, кралят заридал:

— Ах, Ланселоте, скъпи приятелю, какво се случи с вас?

Целият дворец потънал в траур, за какъвто никой никога не е чувал. Монсеньор Говен също зажалил и простенал:

— Ах, Ланселоте, благородни рицарю, най-доблестният измежду всички, каква загуба претърпяваме заради вас!

Кралят и всички графове си удряли дланите и скубели косите си. Рицарите на Кръглата маса скърбели за смъртта му, като издавали силни викове. Казвали, че никога няма да загине рицар като него. Ала най-много от всички страдала кралицата. Като нейната печал друга нямало. Останалите болки били радост и нежност в сравнение с нейната. Никой, колкото и прозорлив да е той, не би могъл да долови силата на скръбта, която изпитвала тя. Страданието й било толкова силно, че едва не сложила край на живота си. И несъмнено щяла да го стори, ако не била решила да изчака, за да се увери напълно в смъртта му. Единствено това благоразумие я въздържало. Риданията и жалбите на всички изпълвали залата, цялата опечалена от тази новина. Кралят бил толкова съсипан, че не вярвал някога да намери утеха. Изведнъж монсеньор Говен обявил, че още на следващия ден потегля на път и няма да спре, докато не се убеди напълно, че Ланселот е жив или мъртъв. Имало най-малко тридесет измежду най-храбрите рицари на Кръглата маса, които обещали същото. Ще тръгнат да го търсят и ще се върнат в двора само след като го открият жив или мъртъв. Така всички се наели да търсят Ланселот, но кралят не можел да позволи да се включват толкова много рицари.

— Ще тръгнат не повече от десет — заявил той. — Достатъчно е, ако са смели.

Оставил на монсеньор Говен да избере тези, които иска да вземе със себе си. От тези десет първият, когото избрал монсеньор Говен, бил монсеньор Ивен, вторият бил неговият брат Герехет, третият — Гахериет, също негов брат, четвъртият — Мордред, най-малкият в семейството, този, когото впоследствие крал Артур убива със собствените си ръце в полето на Солсбъри, а същият този Мордред го ранява смъртоносно^[1]. Мордред бил наскоро посветен в рицарство. Петият бил Хектор от Мар, шестият — Агловал, по-големият брат на Персевал, когото по-късно довел в двора. Седмият бил Храбрия Грозник, осмият — Гозенан, деветият — Брандалис и с одобрението на всички монсеньор Говен бил десетият. Веднага след това той им наредил да си подготвят доспехите и да имат готовност да потеглят сутринта. Те уверили, че са готови. Тази вечер скръбта в Камелот била голяма. На следващия ден, след като кралят изслушал богослужението, в залата влезли десетте рицари, които трябвало да предприемат търсенето. Всеки бил добре въоръжен по свой начин. Сетне донесли реликвите и според обичаите в двора всички те дали клетва, че в продължение на година и един ден ще търсят Ланселот, ако той не бъде намерен преди това, и че в края на годината всеки от тях ще се върне да разкаже приключенията си, независимо дали са му донесли слава или срам.