Отвличането на Гениевра (39) (Роман от XIII в.)

39. Племенникът на Галиде предизвиква Боорт

На сутринта Боорт станал и присъствал на богослужение в един параклис на замъка. Веднага след това поискал доспехите си, които му донесли незабавно, и той се приготвил. Докато завързвал шлема си, по-голямата от сестрите дошла при него:

— Сеньор — рекла му тя, — Бог да ви закриля!

Боорт й дал благословията си.

— Ах, сеньор, защо бързате толкова да облечете доспехите си?

— Защото бих искал вече да бъда на укреплението.

— Наистина ли? — учудила се тя. — Толкова ли силно го желаете?

— Много скоро ще разберете това.

Тогава той заповядал на оръженосеца си незабавно да му доведе коня и другият се подчинил. Метнал се на седлото и искал да потегли, без да чака повече, когато девойката го повикала:

— Сеньор, почакайте за момент, докато сляза отгоре.

— Хайде, госпожице, но слизайте бързо.

Тя дошла при него с копие, чиято дръжка била къса и здрава, а желязото — остро и режещо. На него бил окачен много красив плат от бяла коприна, прикрепен с пет златни пирона.

— Сеньор — казала тя на Боорт, — вземете това знаме, носете го от мое име, за да ви дава Бог почести и слава този ден. Знайте, че ако сте толкова добър рицар като този, за когото е изработено, няма защо да се страхувате от десетте най-добри рицари от лагера.

— За кого е направено?

— За Ланселот от Езерото, ала той никога не благоволи да го вземе.

Боорт заявил, че от любов към Ланселот ще го носи и добавил:

— И бъдете сигурна, госпожице, че съм ви по-признателен за това, отколкото за някой по-разкошен дар.

Този път потеглил и излязъл през тайната врата, изпълнен от щастие да развява знаме, направено за неговия господар. Язденето му го отвело до върха на могилката. Под бора открил двадесет подпрени копия с остриетата нагоре. Зарадвал се — имало достатъчно, за да се сражава на воля. Щом тези от лагера го забелязали, отишли да съобщят на Галиде:

— Господарю, някакъв рицар дойде на укреплението. Кого от нас искате да изпратите срещу него?

Докато Галиде обмислял ситуацията, видял един от своите племенници, отличен рицар, и му наредил да си облече доспехите. Когато рицарят бил напълно въоръжен, Галиде му казал:

— Племеннико, трябва да се сражавате срещу онзи рицар там горе. Но не го убивайте. Когато го победите, доведете ми го жив и, Бога ми, той ще има право на същото правосъдие като моя сенешал.

Племенникът се съгласил, без да чака да го молят повече и като се отдалечил от лагера, изкачил могилката. Казал на Боорт да се предаде или ще го убие.

— За Бога — рекъл Боорт, — засега не мисля нито да се предавам, нито да бъда убиван. Прибързвате малко!

— Добре, защитавайте се, предизвиквам ви!

— Ще сторя всичко по силите си — отвърнал Боорт.