Отвличането на Гениевра (127) (Роман от XIII в.)

127. Артур разбира от Гениевра за нещастията на четиримата й пазители — Ке, Додинел, Сагремор и Ланселот

— Господарке — рекъл крал Артур на кралица Гениевра, — сега искам да чуя отговора на въпроса ми отпреди малко.

— Сир, щом такава е волята ви, ще говоря аз или пък някой друг на мое място, ако пожелаете.

— Господарке, желая да го узная единствено от вас, защото на вас вярвам повече от на всеки друг, а и вие ще можете да ми разкажете по-добре.

Несъмнено тя умеела да се изразява по-добре, с повече лекота от всяка друга жена. Без да се бави повече, започнала разказа си:

— Сир, когато ни оставихте в началото на гората, ние поехме по прекия път след вас. Докато яздехме, срещнахме един рицар, който искаше да ме отведе насила. Сенешалът Ке се спусна да ме защити. Той се сражава срещу него, но беше хвърлен от седлото. Сетне дойде ред на Сагремор и на Додинел Кръвника. Рицарят повали и тях. Щом видя това, Ланселот също се изправи срещу него. Те си размениха толкова жестоки удари, че забиха копията чак до жива плът. Накрая Ланселот събори рицаря от седлото и се отправи веднага след една старица, към която беше поел задължение да я последва. Изпратих след него сенешала Ке, за да го върне, но той не пожелал да чуе и дума. Това приключение вцепени всички и ние тръгнахме по вашите дири с надежда да ви настигнем. Пътят ни отведе до Извора на феите. Слязохме от конете на това място, за да си починем малко. Сагремор предложи да отиде да потърси нещо за ядене. Тръгна заедно с Додинел Кръвника, като заяви, че ще се явят пред Матамас. Така потеглиха и след тяхното заминаване не научихме никакви новини за тях, освен че Додинел ми изпрати впоследствие като пленник някакъв рицар, когото беше победил. Ала малко след това пред нас мина още един рицар, облечен в доспехите на Ланселот, който носеше на дъгата на седлото си главата на друг, току-що убит рицар. Косите му бяха красиви и къдрави като тези на Ланселот. Помислихме, че това е главата на Ланселот и започнахме да ревем, като се насочихме към рицаря, но щом ни видя да приближаваме, той побягна. Изпратих след него сенешала Ке, както и рицаря пленник, но оттогава не сме виждали нито единия, нито другия. Изчакахме да настъпи деветият час и се върнахме тук. Това е краят на разказа за случилото се днес.