Отвличането на Гениевра (109) (Роман от XIII в.)

109. Ке предлага коня си на Ланселот, тъй като неговият е убит. Кралицата и нейните прислужници се грижат за Плачещия рицар

Това приключение изумило сенешала Ке. Казал си, че късметът се усмихва на Ланселот при всеки случай. Приближил се към него:

— Сеньор, моята господарка ме изпраща при вас, за да узнае как се чувствате, защото мисли, че сте ранен смъртно.

— Ранен ли? — попитал Ланселот. — Разбира се, че не! Можете със сигурност да предадете на моята господарка, че нямам рана, която да ми попречи да яздя и затова тръгвам. Ала, за Бога, прегледайте вие лично ранения рицар, срещу когото се сражавах. Вижте дали може да се излекува. Ще бъде благородно и почтено от ваша страна, тъй като без съмнение той е смел и притежава големи достойнства.

— Отговорете ми — запитал го Ке — какво искаха тези рицари, срещу които се сражавахте току-що?

— Честна дума, не зная, освен че бяха в гората там долу и ме нападнаха, но аз нанесох смъртоносен удар на първия, а другите убиха коня ми и ми причиниха големи неприятности. Но слава Богу, отървах се.

Без да се бави повече, Ке слязъл от коня си и попитал Ланселот дали е съгласен да извади желязото от хълбока му.

— Сеньор рицарю — намесила се старицата, — със сигурност не сте вие човекът, който ще се заеме с това. Още днес друг ще се погрижи за него много по-добре. Тръгвайте си по-скоро, защото рискувате да му причините болка.

Ланселот щял да продължи пътя си, когато Ке му казал:

— Сеньор, вземете моя кон, няма да тръгвате пеша.

— На драго сърце — отвърнал Ланселот, — но как ще се върнете вие?

— Аз ще се справя.

Ланселот се метнал на седлото и точно когато потеглял, се обърнал към Ке:

— Ке, поздравете от мен госпожа кралицата и всички други, които попитат за мен. И за Бога, предайте на моята господарка да се погрижи за ранения рицар.

— С удоволствие.

Разделили се, без да си разменят и дума повече. Ланселот се отправил след старицата, а Ке се запътил към мястото, където мислел, че ще намери кралицата. Щом го видели да се връща пеш, всички се смаяли. Сагремор отишъл да го посрещне и го попитал какво се е случило, за да пристига така. Другият му разказал как дал коня си на Ланселот, а после се обърнал към кралицата:

— Госпожо, Ланселот ви поздравява и ви моли да се погрижите за ранения рицар.

— Вече правим това много добре — отговорила кралицата.

Ке извърнал глава и видял рицаря, чийто доспехи вече били свалени, а раната му — почистена и превързана. Почивал си на носилка, която Додинел и Сагремор му били направили. Кралицата предупредила прислужниците си никоя от тях да не дръзва да пророни и дума за рицаря — откъде е дошъл, кой е той или кой е сковал носилката.

— Искам новината да остане в тайна, докато седнем на масата на моя господар.

Всички се съгласили.