Отвличането на Гениевра (79) (Роман от XIII в.)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ланселот-Граал (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’enlèvement de Guenièvre, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Фея Моргана (2018)

Издание:

Заглавие: Отвличането на Гениевра

Издател: Издателство „Изток-Запад“

Година на издаване: 2013

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7721

История

  1. — Добавяне

79. Риданията на сестрата на Мелеаган

— Ах, госпожице, ако мислите, че ще го видите преди мен, искам да ви помоля от приятелство към него да му предадете този меч, който е принадлежал на монсеньор Галео. Кажете му от мое име да го носи, защото е много добро оръжие.

— Ще го срещна скоро — заявила тя — и ще му предам това послание.

Сетне девойката го оставила, а той се отправил направо към замъка Флоего, където пристигнал към първия час.

Огледал полята около града. Пред кладата, където трябвало да изгорят сестрата на Мелеаган, се била стекла многолюдна тълпа. При вида на огъня Ланселот изпитал страх за девойката. Веднага пришпорил коня си и се спуснал бързо в тази посока. След като се озовал на мястото, видял девойката, която вече били завели до кладата, за да намери смъртта си там. Облечена била само в една парцалива риза. Държали я шест груби мъже, трима от едната страна и трима от другата. Очаквали единствено заповедта на съдиите, за да я хвърлят в огъня. А тя плачела сърцераздирателно и призовавала за помощ Ланселот:

— Ах, благородни рицарю Ланселот, дано нашият Господ благоволи да узнаете какво се случва в този момент и да сте само на половин левга разстояние! Без съмнение с Божията и с ваша помощ още днес бих могла да бъда освободена въпреки моите неприятели! Ала вие не знаете за случващото се и аз след миг ще трябва да загина, затова че след Бог, аз ви спасих живота. Съсипана съм не толкова заради мен самата, а заради мъката, която ще изпитате, като научите. Едно нещо ме утешава поне — девойките, сигурна съм, ще спечелят от моята смърт и никога няма да искат напразно помощта ви, докато споменът за мен е още жив. Вашето сърце наистина е прекалено благородно, за да не се отнесе щедро към всички, които се осланят на спомена за мен. Затова съм убедена, че ще е по-добре за спасението на душата си да намеря смъртта, след като постъпих почтено, избавяйки от плен храбрец като вас, вместо да ви оставя да загинете от вероломството на Мелеаган, който ви беше пленил с подлост.