Отвличането на Гениевра (69) (Роман от XIII в.)

69. Боорт побеждава неприятеля на Блевин

При тези думи от замъка излязъл рицар. Едва забелязал Боорт, той го предизвикал:

— Сеньор рицарю, пуснете девойката, няма да я отведете! Бога ми, сбъркахте като й помогнахте!

Той се втурнал стремглаво напред със свалено копие. Боорт издърпал своето от тялото на мъжа, когото убил, и с пълна скорост се нахвърлил срещу своя противник. Ударил го толкова жестоко, че го повалил от коня. Рицарят бил поразен до такава степен, че не могъл да се изправи. Лежал в безсъзнание на земята. Бил паднал много лошо и за малко не си счупил шийните прешлени. Боорт минал с коня си по него, като му изпотрошил костите. Девойката ликувала:

— Сеньор — рекла тя на Боорт, — няма вече от какво да се страхуваме, тъй като не мисля, че тук има друг рицар като него. Сега ще ви разкажа с повече увереност това, за което ме помолихте преди малко.

— Говорете — отвърнал той.

— Честна дума — започнала девойката, — сутринта с моя приятел рицар преминавахме на кон през този укрепен град. Когато братът на мъжа, когото свалихте от седлото, ме видя, поиска да ме отвлече, тъй като от дълго време ме обичаше. Хвана коня ми за юздите и имаше желание да ме отведе насила. Ала приятелят ми се сражава срещу него и го уби. Щом въпросният рицар разбра, че брат му е мъртъв, заповяда на група селяни и въоръжени мъже да хванат моя приятел и го уби, за да отмъсти за брат си. На мен той заяви, че ще отмъсти, без да ми посяга. Накара четиримата грубияни, които видяхте, да ме заловят и да ме удавят, „защото“, рече той, „не искам тя загине от оръжие“. Тъкмо ме бяха повели към реката, когато се притичахте да ми помогнете по Божията и вашата воля. Ето историята ми. Бих желала вече, ако такова е и вашето намерение, да ме заведете на сигурно място в един мой замък наблизо.

— На драго сърце — отвърнал той.

Хванал я за ръка и я качил на шията на коня си.

Сетне, с щит заметнат на гърба, поел по пътя, който му посочила девойката, така че след пладне пред тях изникнал много красив замък. На края на една малка горичка застигнали двама оръженосци, всеки един от които бил привързал на задницата на коня си убит дивеч. Щом видели девойката, слезли от конете и я приветствали като своя господарка, каквато и била, ала много се изненадали да я видят обляна в сълзи. Попитали я какво има. Тя им разказала как приятелят й бил убит „и аз самата нямаше да избягам от смъртта без този рицар, който в добрината си ми помогна и рискува своя живот, за да спаси моя“.

Тогава тя дръпнала настрана единия оръженосец, който оставил дивеча и го поверил на своя спътник, а после се насочил към замъка с коня си в галоп. От своя страна Боорт попитал девойката за името на замъка, където нейният приятел бил убит.

— Казва се Галдон, сеньор, а реката, която прекосихте, се нарича Галид.