Отвличането на Гениевра (75) (Роман от XIII в.)

75. Гробът на Галео, пазен от пет въоръжени рицари

Тази гледка учудила силно Ланселот. Той се изправил бързо и се отправил натам. Поздравил рицарите, които го приветствали с добре дошъл. Влязъл в хора през малка врата и се полюбувал на решетката. Била толкова изящна, че не си представял как дори крал може да плати цената й. До рицарите се намирал възможно най-пищният гроб на света, целият от чисто злато и украсен със скъпоценни камъни, които стрували повече от някое голямо кралство. И ако гробът впечатлявал с красотата си, тя не била нищо в сравнение с неговия разкош. А и бил най-големият, който Ланселот виждал. Чудел се кой ли принц е положен в него. Попитал рицарите какво правят там:

— Сеньор — рекли те, — пазим тялото, което лежи в този гроб, от страх да не бъде отнесено. През деня сме петима души, а през нощта ни сменят други петима.

— И защо се страхувате да не го отнесат?

— Защото, сеньор, един от братята в този манастир, много мъдър и свят човек, наскоро ни предупреди, че тук ще дойде рицар, който ще измъкне тялото насила от гроба и ще го отнесе извън тези земи. А ние, хората от този край, бихме предпочели по-скоро да загинем, вместо тялото да ни бъде отнето. Ето защо стоим на стража, както виждате, защото светият брат ни каза, че въпросният рицар ще пристигне много скоро.