Отвличането на Гениевра (15) (Роман от XIII в.)

15. Гениевра и Говен се връщат в Камелот. Боорт Заточения на каруцата

Бодмагю се сбогувал с кралицата на излизане от земите си, а тя му благодарила за честта, с която я удостоил. Той се върнал обратно. От своя страна тя яздила направо към Камелот и попаднала на съпруга си и на всичките му барони, които дошли да я посрещнат. Кралят я прегърнал, а после прегърнал един след друг своя племенник и Ке, който почти бил оздравял. Сетне попитал за Ланселот.

— Ланселот ли? — обадила се кралицата. — На вас се пада да ни го доведете!

— Как така? — възкликнал той.

— Нали ме бяхте уведомили, че е при вас в отлично здраве?

— С цялото уважение, което ви дължа — уверил той, — не съм го виждал от дворцовото заседание, което организирах в Лондон, и никога не съм ви изпращал писмо с такава вест.

Щом кралицата чула това, не могла да изрече и дума. Кръвта й се вледенила, сърцето й се свило и тя изгубила съзнание. Монсеньор Говен се спуснал да я хване, също силно наскърбен. И кралят бил дълбоко огорчен, а очите му се налели със сълзи. Но нито неговата, нито чиято и да било друга болка можела да се сравнява с тази на кралицата, която без повече да крие от никого, заявила пред всички, че завинаги ще бъде лишена от щастие, щом за да й служи, е загинал най-добрият рицар на земята.

15а. Кралският дворец потънал в скръб заради Ланселот, тъй като и едните, и другите го считали за мъртъв. Кралят се спрял в Камелот, защото бил близо до Гор и случайно можел да научи нещо. Кралицата останала още по-драговолно, тъй като на това място нейният любим встъпил в рицарство.

Месец след завръщането си бившите заточеници дошли при краля, за да го помолят да организира турнир. Дългото им заточение ги било лишило от зрелищата на бойните подвизи, които обичали хората в двора.^[1] Кралят отговорил, че по земите му със сигурност няма да се провеждат повече турнири, преди да узнае дали Ланселот е жив или мъртъв. Всички негови рицари се обединили около това решение. Те се зарекли, че никога, освен при извънредни обстоятелства, няма да хванат оръжие, докато не го открият.

15б. Така смутът в двора бил всеобщ и нямало никаква радост. Що се отнася до кралицата, скръбта й била безкрайна, тъй като ден и нощ не намирала покой и голямата й красота вехнела. Не се обръщала с молби към никого, дори към Бог, а единствено към Дамата от Езерото, която избавяла Ланселот от всички затруднения.

Така протекъл животът им от Петдесетница до средата на август, когато кралят трябвало да свика двора и да носи короната, както изисквал обичаят. Той го свикал в Ровельон, а щял да избере и някой още по-невзрачен град, ако не се страхувал да бъде порицан от бароните си, защото нямал никакво желание за обичайните пищни веселия и забави. В деня на празника, след богослужението, кралят стоял облегнат на един прозорец и гледал към поляните. Още не искал да сяда на масата, защото не се било случило никакво приключение.^[2] В този момент вниманието му привлякла една каруца. В нея бил впрегнат едър кон с подкастрени уши и опашка — отрязана на нивото на гръбнака.^[3] Карало я дебело и късокрако джудже с дълга брада и рижи посивели коси. На каруцата имало рицар с вързани на гърба ръце, облечен с мръсна окъсана риза, а краката му били оковани на стръката на каруцата. Тя спряла точно пред краля. Така той установил веднага по съвсем белия щит с ремъци от бяла коприна^[4], които висял отпред, че човекът вътре е рицар. Настрана лежали шлемът и ризницата му. Конят, обязден и оседлан, бил завързан с юлара за края на каруцата. Бил снежнобял на цвят и приказно красив.

15в. Когато забелязал краля и другите около него, рицарят се заоплаквал:

— Господи, кой ще ме освободи?

Всички рицари изтърчали навън.

— Джудже — попитал кралят, — какво е престъплението на този рицар?

— Същото като на другия.^[5]

Кралят не разбрал какво иска да каже. Повторил въпроса си и получил същия отговор. Кралят и другите рицари продължили дълго време този разговор с джуджето, а сетне Артур се обърнал към седящия в каруцата:

— Сеньор рицарю, как можете да се освободите?

— Сир, като някой рицар заеме мястото ми на тази каруца.

— Ако е така, не очаквайте днес да намерите човек, който да стори това за вас — отвърнали всички.

— Не дай, Боже! — казало джуджето.

Без да чака повече, то се спуснало към града, като развеждало рицаря по всички улици. Той бил освиркван, тормозен, замерян със стари обувки и боклуци. Кралят рекъл, че вече могат спокойно да седнат да се хранят, тъй като станали свидетели на изключително събитие. От своя страна монсеньор Говен излязъл от стаята, където спял, понеже цяла нощ бил прекарал в параклиса. Побързали да му разкажат какво се е случило. Щом научил, заплакал, като проклинал и себе си, и този, който въвел обичая с каруцата. Спомнил си за Ланселот, който също се бил качил, и си казал, че след него никой не трябва да се срамува вече да го прави. Кралят седнал на масата, последван от всички други. Като се обърнали, видели каруцата в двора. Рицарят бил слязъл и влязъл в стаята, където се хранели бароните. Всички възкликнали:

— Ето го мъжа от каруцата!

Той поискал да седне при тях, но другите го отблъсквали. Казали му, че няма право да сяда заедно с рицарите. Той обиколил наредените маси, но никой не го приемал до себе си. Бил освиркван и отхвърлян и от едните, и от другите. Отчаян, непознатият взел една покривка и седнал навън.

Монсеньор Говен сервирал. Видял, че отхвърлили рицаря. Оставил ястието, което поднасял, доближил се до него, седнал и заявил, че ще му прави компания, защото е рицар. За разговора им научили в залата и ропот на неодобрение стигнал до краля. Той съобщил на монсеньор Говен, че другарите му го считат за опозорен, заради това поведение и че вече е недостоен да заема място на Кръглата маса. Неговият племенник му отвърнал, че ако този рицар е опозорен заради каруцата, то тогава същото се отнася и за Ланселот, а след срама на Ланселот дума не може да става, че и него самият ще го е грижа за лична чест. Рицарят чул добре какво се говори, но не казал нищо. Кралят бил изумен от отговора на монсеньор Говен. Когато рицарят от каруцата свършил с храненето, изправил се и заявил на монсеньор Говен:

— Много ви благодаря, сеньор, сега разбирам добре, че това, което се говори, е истина.

15г. След тези думи рицарят си тръгнал, влязъл в малка горичка наблизо, облякъл всичките си доспехи и се върнал обратно на кон, придружен от оръженосец. Слязъл от коня и се отправил към кралските конюшни, където намерил напълно оседлан един от най-добрите коне на краля. Впрегнал го, а после се явил в залата при него:

— Кралю Артуре — рекъл той, — ако тук дойдат тези, които счетоха монсеньор Говен за опозорен, защото се хранеше до мен, ще го защитавам срещу най-добрия от тях или още по-драговолно срещу вас самия. Знайте, че сте най-страхливият и най-малодушен крал, който някога се е раждал. Сега ще тръгвам, без да сторя нищо повече, но все пак ще отведа и този кон, който е ваш. Колкото повече мога да притежавам от това, което е ваше, толкова повече ще взема с увереността, че никой в този двор не ще има смелостта да се опита да ви го върне.

След тези думи рицарят понечил да си тръгне, но се спрял при монсеньор Говен:

— Монсеньор Говен — обърнал се към него той, — запомнете това, че се хранихте до мен!

— Хайде — отвърнал му другият, — от мен няма защо да се страхувате.

Всички в залата били смаяни. Кралят изпитвал такава ярост, че щял да обезумее. Никога не бил преживявал подобен срам — някакъв крадец да му отмъкне коня пред очите и всичко това да дължи на своя племенник! Сагремор с един скок станал от масата, изтичал до дома си, за да си вземе доспехите, и тръгнал на бърз ход по следите на рицаря. Примера му последвали Лукан Виночерпеца, Бедоайе Конетабъла, Жирфлет — синът на До, както и сенешалът Ке, който, отивайки при кралицата, научил при какви обстоятелства другите облекли доспехите си, за да последват рицаря. Сагремор бил по-напред от своите другари и забелязал рицаря, който яздел покрай реката и стигнал до Горския брод. Така се наричал един брод в подножието на Ровельон, на около два лъка разстояние от гората. Рицарят се спрял насред брода, а на другия бряг го очаквали около четиридесет други рицари и няколко оръженосци. Сагремор се втурнал стремглаво към него. Когато рицарят го видял, пришпорил коня си и те взаимно си нанесли силни удари по щитовете. Сагремор счупил копието си, а рицарят го ударил толкова безмилостно, че го хвърлил на земята. Хванал коня на победения за юздите и му помогнал да прекоси брода. Другите били готови да го заловят.

— Рицарю — рекъл той на Сагремор, — предайте това на краля — ето, че притежавам по-голямо богатство от него и че все още не сме приключили!

— Как така? — възмутил се Сагремор. — Няма ли да продължите битката?

— Не сега, а и все пак мисля, че ще загубите, тъй като имам предимството да бъда на кон.

Сагремор се оттеглил, потънал в срам. Тогава се задал Лукан Виночерпеца и рицарят излязъл от брода, за да го посрещне. Те се впуснали с бясна скорост един срещу друг. Още с първия си удар рицарят повалил Лукан и отвел коня му. Сетне му казал:

— Сеньор, рицарю, кажете на краля, че сега имам три.

Тогава пристигнал Бедоайе. Рицарят го повалил от седлото както другите, а после и Жирфлет. На всеки един от тях той предавал съобщение за краля, както вече бе казано. Така прекосил брода, очевидно готов да си тръгва. Но малко след това се задал Ке. Той го предизвикал с викове. Рицарят взел късо и масивно копие от един оръженосец и се върнал обратно. Срещнали се насред брода. Ке му нанесъл удар, от който копието му се разхвърчало на парчета. Със своето рицарят пронизал щита и ризницата му чак до хълбока, а после го изтласкал във водата с главата напред. Взел коня му и си тръгнал с него. Що се отнася до Ке, той се изправил на крака, зашеметен от водата, с която се бил нагълтал. Излязъл от брода, целият в рани, и се върнал обратно.

Кралят бил много разярен и хвърлил отговорността за всичко това върху своя племенник. Монсеньор Говен му отвърнал:

— Добре, сир, както виждате, има по-слаби рицари от него.

15д. Докато разговаряли така, се задала каруцата с джуджето. Те видели в нея да седи девойка. Джуджето я закарало в двора и девойката забелязала краля на прозореца:

— Кралю Артуре — рекла тя, — говори се, че всеки, който е в безизходица, мъж или жена, винаги намира помощ тук, но явно това е лъжа. Добрият рицар си тръгна днес, без да срещне някого, който да заеме мястото му на каруцата. Спечелихте си повече срам, отколкото почести, след като той отведе против волята ви шест от вашите коне. Ето че и аз не зная дали ще намеря някого, който да ме измъкне оттук.

Монсеньор Говен пристъпил напред:

— Госпожице — попитал той, — как да го сторим?

— Като заемете мястото ми на каруцата.

— Бога ми — рекъл той, — ще се кача в нея, спомняйки си за добрия рицар, който направи същото.

С един скок той се озовал на каруцата, а девойката слязла. Веднага след това се втурнали няколко рицари в доспехи. Те слезли от конете, а тя възседнала един от най-красивите жребци на света, който й довели. Междувременно се приближила кралицата и девойката рекла на крал Артур:

— Сега ще тръгвам, но преди това искам да узнаеш, че дворът ти скоро ще залезе и приключенията ще свършат.^[6] Вместо да се беше лишил от рицаря, ти сам трябваше да скочиш на каруцата, поне в чест на Ланселот, който също се качи, за да се притече на помощ на тази дама тук. Той стори това, което ти нямаше смелостта да опиташ в името на твоята съпруга. Заради него всички каруци би трябвало да бъдат завинаги символ на честта. Знаеш ли впрочем кой е рицарят, който повали твоите хора? Той е един съвсем млад мъж на двадесет и една години, който встъпи в рицарство на Петдесетница. Братовчед е на Ланселот и е брат на Лионел. Търсенето на Ланселот е безразсъдно начинание, тъй като той няма да бъде открит.

След тези думи ненадейно пристигнал рицарят, за когото говорела, следван от шестима оръженосци, яхнали конете, които бил спечелил. Свалил шлема си и се явил пред краля. Коленичейки пред него, му заявил:

— Сир, това са вашите коне. Не искам да ви ги отнемам. Така трябва да постъпват рицарите помежду си.

Кралицата се втурнала веднага:

— Сеньор, бъдете добре дошли!

Кралят също приел с радост братовчеда на Ланселот. Девойката, която вече била на коня си, се оттеглила без дума повече. Тогава кралят го задържал като рицар на Кръглата маса и го попитал за името му. Другият му отвърнал, че се казва Боорт Заточения. Кралицата се позаинтересувала за девойката, която се оттеглила.

— Тя е — отвърнал той — една прислужница на Дамата от Езерото, която е отгледала Ланселот, мен и брат ми Лионел.

Щом чула това, кралицата крайно се възмутила, че не я е посрещнала подобаващо. Качила се на коня си, решена да не спира, докато не я открие. Кралят я придружил и те попаднали на монсеньор Говен в града, където джуджето още го развеждало. Кралицата скочила на каруцата, а Говен слязъл. Кралят на свой ред се качил заради кралицата. Един след друг всички рицари от двора на краля сторили същото. Оттогава, докато кралят бил жив, нито един осъден не бил качван на каруца, а вместо това във всеки град имало по един стар жребец без опашка и уши, на който качвали тези, които искали да поругаят публично, и ги развеждали по всички улици.^[7]

Кралицата тръгнала по следите на девойката от Езерото, а монсеньор Говен я придружавал. Яздили така, докато я настигнали. Кралицата й поискала прошка и казала, че се чувства много засрамена, задето не я е познала. Помолила я в името на Бог да се върне. Монсеньор Говен, когото девойката приветствала, също я помолил. Ала тя отговорила да не й се сърдят, тъй като това е невъзможно. Тогава кралицата я повикала настрана и я попитала дали знае нещо за Ланселот.

— Той е в отлично здраве — отвърнала девойката, — лежи в един затвор, където има всичко, което му трябва, и се отнасят почтено към него. Моментът, когато трябва да излезе оттам, е определен. В случай че се измъкне по-рано, го очакват огромна радост и почести. Знайте също, че ако присъствате на първия турнир на кралство Логрия, можете да го видите.

Тези новини изпълнили кралицата с щастие. Тя се оттеглила, тъй като не можела да задържи девойката, и разказала на краля за затворничеството на Ланселот, като премълчала факта, че той ще участва в предстоящия турнир. Кралят се зарадвал, защото се опасявал, че е мъртъв, ала очакването му тежало.

— Сир — рекла кралицата, — обявете турнир на границата на Гор с вашите земи. Така може би ще научите нещо за Ланселот. Моментът на неговото освобождение ще настъпи. Това ви бяха помолили и рицарите, които скоро се завърнаха от заточение.

Кралят се съгласил и оповестил, че голямото събиране ще се състои след двадесет дни в Помегле. Той разгласил новината чрез писма и вестители. Но тук разказът спира да говори повече за него и другарите му и се връща на Ланселот.