Отвличането на Гениевра (21) (Роман от XIII в.)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ланселот-Граал (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’enlèvement de Guenièvre, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Фея Моргана (2018)

Издание:

Заглавие: Отвличането на Гениевра

Издател: Издателство „Изток-Запад“

Година на издаване: 2013

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7721

История

  1. — Добавяне

21. Съветите на Ланселот към Боорт

Малко след тази случка влязъл един оръженосец, който казал на краля:

— Сир, рицарят нареди да отведат Мелеаган на една много пищна носилка. Пристигнали са да го съпроводят повече от двадесет рицари в доспехи и никога не съм чувал ридания като техните.

— Разбира се — рекъл кралят — бих желал развръзката да беше друга и бих предпочел заради приятелството ми с крал Бодмагю Мелеаган да беше убит не в моя, а в някой друг двор, но се случи така и трябва да се примирим.

Когато рицарите се нахранили, раздигали масите и се прибрали по домовете си. Но кралят задържал Ланселот и го завел до прозорците на залата. Кралицата била с тях, както и монсеньор Говен и Боорт Заточения, щастливи от присъствието на техния другар. Кралят се стараел да го посрещне особено радушно. Помолил го по силата на клетвата, която му бил дал, да разкаже на всички за приключенията, случили му се след тръгването от двора. Той разказал за някои и премълчал за други. Кралят и кралицата ги изслушали с голямо удоволствие, а кралят веднага ги и записал, за да може споменът да бъде запазен и след смъртта им. Ланселот попитал за Лионел.

— Без съмнение — отвърнал кралят — от една година ви търси непрестанно, тъй като се говори, че сте мъртъв, и не сме го виждали оттогава.

— Ах, Господи — помолил се Ланселот, — където и да е той, дайте му Своята закрила!

Без да чака повече, кралят му разказал по какъв начин Боорт дошъл при тях, за подвизите, които извършил срещу хора от двора му и за това как всички рицари се качили на каруцата. Тази история разсмяла Ланселот. Той не криел колко се радва на Боорт и го целунал сърдечно, тъй като не го бил виждал от дълго време.

— Е, добре, скъпи братовчеде — казал му той, — старайте се и занапред целият свят да говори така за вас, както сега. Не сте започнали рицарския си живот, за да го загърбите веднага, а за да напредвате все повече и повече. Старайте се също от обич към мен никога да не отказвате помощ на девойка, ако ви помоли за това, но подкрепяйте и помагайте на всички, за които сметнете, че са в нужда.

Боорт дал честната си дума да се държи по този начин.