Отвличането на Гениевра (98) (Роман от XIII в.)

98. Ламбег, възпитателят на Боорт, е обвинен в убийство

Тук разказът твърди, че Боорт напуснал замъка на Глоседон вечерта, когато пристигнали новините за девойката от Онгфорт, както вече беше казано,^[1] и се спрял в гората при отшелника. Останал да се почине цялата нощ, докато се съмнало. Тук се чувствал по-добре, отколкото в замъка, откъдето избягал. На следващия ден, веднага щом отшелникът казал молитвата, потеглил на път и яздил целия ден, без да срещне приключение, достойно за разказване. През нощта отседнал при една овдовяла дама, която се отнесла към него с много внимание, защото й се струвало, че е от знатно потекло. На сутринта се отправил на път преди изгрев-слънце и навлязъл в една гора, която успял да прекоси по пладне. Ала разказът не споменава за никакво приключение, което можело да му се случи през седмицата, освен че на определения от девойката ден той доближил гората Рован, разположена на брега на морето. Стигнал там в точния час, който му били заръчали. Пред очите му, на по-малко от два лъка разстояние, изникнал много красив параклис. Отправил се към него, за да се помоли. Вързал коня си пред светото място и окачил щита си на едно дърво. Сетне прекрачил прага. Останал там дълго време, докато вниманието му не било привлечено от най-сърцераздирателната скръб, която някога бил чувал. Веднага се обърнал и видял да приближават двадесетина рицари, които прикрепили носилка, разположена върху два парадни коня. На носилката лежал рицар с покрито лице. Отзад, сред другите, пристъпял възрастен мъж, които проливал сълзи и страдал от такава мъка, че нямало как някой да го види, без да се разчувства от съжаление. Боорт се изправил веднага и изчакал тези, които водели носилката, да влязат в параклиса и да положат тялото на земята. Мигновено всички потънали в траур, какъвто никой друг рицар не бил предизвиквал досега, дотам, че самият Боорт бил обхванат от състрадание. Пред очите му старецът си скубел косите, дерял си лицето и челото до кръв. Всички изразявали дълбока печал. Насред стенанията им възрастният мъж извисил глас:

— Скъпи синко, вие притежавахте всички достойнства. Защо смъртта така дръзко ви отнесе, а мен презря, сякаш вече съм мъртъв?

Тогава той паднал в несвяст и останал дълго време на земята. Когато проговорил, заповядал:

— Сеньори, доведете ми предателя, вероломния, който уби детето ми!

Част от присъстващите излезли и се завърнали бързо, като водели някакъв рицар без други дрехи освен потурите и ризата. Боорт, който успял да ги види как пристигат, загледал рицаря и го разпознал. Това бил Ламбег, неговият възпитател.^[2] Веднага го обзел такъв гняв, че без да чака да влязат в църквата, скочил пред тях с гол меч и докато взимал щита си, окачен на дървото, им извикал:

— Назад, сеньори, пуснете рицаря, тъй като няма да го отведете по-далече!

Другите отвърнали, че в никакъв случай няма да се откажат заради него.

— Тогава пазете се от мен. Или ще го пуснете, или ще ви убия!