Отвличането на Гениевра (76) (Роман от XIII в.)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ланселот-Граал (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’enlèvement de Guenièvre, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Фея Моргана (2018)

Издание:

Заглавие: Отвличането на Гениевра

Издател: Издателство „Изток-Запад“

Година на издаване: 2013

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7721

История

  1. — Добавяне

76. Отчаянието на Ланселот

— Сега ми кажете — запитал Ланселот, — тази богата гробница за някой много знатен принц ли е сътворена?

— Сеньор, той беше много могъщ и богат. Освен това, беше и най-доблестният мъж на своето време.

— Господи! Кой е бил той?

— Сеньор — отвърнали те, — ако можете да четете, ще го узнаете лесно, защото името му е изписано в горната част на тази плоча.

Без да чака, Ланселот пристъпил натам и прочел надписа, който гласял: „Тук почива Галео, синът на Великанката, който загина от обич към Ланселот“. Като видял това, Ланселот се свлякъл в несвяст и останал дълго време на земята, без да отрони дума. Рицарите се втурнали да го надигнат и се питали изумени какво се е случило и кой може да е той. Когато дошъл на себе си, простенал:

— Уви! Каква мъка и каква загуба![1]

Започнал да удря юмруците си един в друг, да дере лицето си до такава степен, че отвсякъде бликнала кръв, да скубе косите си, да се бие жестоко по челото и гърдите и да издава такива стонове, че всички изпитали жал. Обвинявал се и проклинал часа, в който се е родил:

— Боже мой — ридаел той, — какво страдание и каква гибел! Най-доблестният мъж на света, мъртъв заради най-недостойния, най-презрения рицар, който някога е съществувал!

Бележки

[1] Ланселот вече е научил от Гениевра за смъртта на Галео, но тогава (вж. фрагмент 12) любовното опиянение на героя надделява над тъгата от загубата на скъпия приятел. Авторът умишлено раздалечава тези две чувства, подсказвайки, че редът на събитията и преживяванията в повествованието не следа логиката на мимезиса, тоест на реалистичното изобразяване.