Хулио Кортасар
Игра на дама (98)

97.

Грегоровиус, агент на сили, отклоняващи се от обичайната посока на действие, се бе заинтересувал от една бележка на Морели: „Да навлезеш в една реалност или във възможен модус на дадена реалност и да усетиш как това, което отначало изглежда изключително абсурдно, постепенно придобива стойност, свързва се с други абсурдни или не толкова абсурдни форми, докато не започне да се изгражда една разнородна (в сравнение със стереотипния рисунък на всеки ден) тъкан, и се очертава една свързана картина, която само при боязливото сравнение с предишния абсурд би изглеждала безсмислена, непонятна или плод на бълнуване. И все пак не греша ли поради прекалена увереност? Да се откажеш от психологията и в същото време да дръзнеш да предложиш на читателя — вярно, на определен читател — контакт с един личен свят, с едно лично преживяване и размишление… Тзи читател ще бъде лишен от всякакъв мост, от всякаква междинна връзка, от всякаква причинно-следствена спойка. Нещата в суров вид: поведение, последствия, скъсвания, катастрофи, подигравки. Там, където би трябвало да има раздяла, ще има рисунка на стената; вместо вик — въдица; смъртта ще намери израз в трио за мандолини. И това са раздяла, вик и смърт, но кой е готов да се отмести — да излезе извън себе си и да напусне центъра, да се открие? Външните форми на романа са се променили, но героите му все така са превъплъщения на Тристан, Джейн Еър, Лафкадио, Леополд Блум, хора от улицата, от дома, от спалнята, характери. За герой като Улрих (more^[1] Музил) или Молой (more Бекет) ще се намерят петстотин Дарли (more Дърел). Що се отнася до мен, питам се дали някога ще успея да предам усещането, че истинският и единствен персонаж, който ме интересува, е читателят — дотолкова, доколкото нещо от написаното от мен би трябвало да го подтикне да се промени, да се отмести, да се изненада, да се отчужди“. Въпреки негласното признаване на поражението в последната фраза, Роналд откриваше в тази бележка самонадеяност, която не му беше приятна.