Хулио Кортасар
Игра на дама (70)

69.

(„Реновиго“, бр. 5)

Друк самубиец

Неприйатна изненада бе да прочетем ф „Ортографико“ новината, че на първи март ф Сан Луис Потоси е починал Адолфо Авила Санчес, генерал-лейтенант (повишиха го ф чин генерал, за да го накарат да мине ф остафка). Новината беше изненадвашта, заштото ньамахме информацийа, че е на легло. Разбира се, от извесно време насам го бьахме вкльучили ф каталога на наште прийатели самубиици и веднъш „Реновиго“ коментира ньакои набльудавани у него признаци. Само че Авила Санчес не избра револвер като антиклерикалнийа писател Гилермо Делора, нито въже като френскийа есперантис Иожен Ланти.

Авила Санчес беше човек, заслужаваш внимание и уважение. Тои беше доблестен воиник — чес за своита институцийа в областа на теорийата и на практиката. Имаше више разбиране за вьарнос и отиде на боиното поле. Беше културен човек — преподаваше науки на млади и стари. Беше мислител, имаше публикации по весниците и остави ньаколко неиздадени творби, между които и „Казармени максими“. Беше поет — с гольама лекота съчиньаваше стихове в ньаколко жанра. Беше творец с молиф и перо и ни дари своите творенийа. Беше лингвис и обичаше да превежда собствените си произведенийа на англииски, есперанто и други езици.

По точно казано, Авила Санчес беше човек на мисълта и деиствието, на морала и културата. Ето такива са неговите заслуги.

Ако се обърнем към друк аспект от неговата личнос — аспектите са ньаколко, — естествено, ште се поколебаем, преди да надникнем ф часнийа му живот. Но понеже публична личнос като Авила Санчес ньама такъф, ште допуснем грешката, койато току-што споменахме, и ньама да скрием обратната страна на медала. С оглет на нашто призвание на биографи и историци, трьабва да се откажем от фсьакакви скрупули.

Запознахме се лично с Авила Санчес към 1936 г. в Линарес, штата Нуево Леон, а после ф Монтереи го посетихме в дома му, които изглеждаше благоденсваш и штаслиф. Слет години го посетихме ф Самора, където фпечатлението беше съфсем противоположно, осъзнахме, че домът му се распада, което стана седмици по-късно — първата му съпруга го напусна, а после децата му се распильаха. По-късно, ф Сан Луис Потоси, срешна една добра девоика, койато му отговори със симпатийа и се съгласи да се омъжи за него — така създаде фторо семеиство, което със себеотрицание го истърпьа по-дълго от първото и не го напусна.

Какво беше първото при Авила Санчес — умственото растроиство или алкохолизмът? Не знаем, но двете, съчетани, съсипаха живота му и станаха причина за смърта му. Прес последните си години боледуваше, бьахме го отписали със съзнанието, че е самубиец, които бързо върви към неизбежнийа си краи. Фатализмът надельава, когато се набльудават хора, толкова йасно насочени към скорошен и трагичен залес.

Покоинийат вьарваше в бъднийа живот. Ако го е открил, дано в него испита штастието, което — макар и с различни показатели — е обект на горештото желание на фсички хора.