Хулио Кортасар
Игра на дама (121)

120.

следобед всички спяха и не беше трудно да слезе от леглото, без да събуди майка си, да се добере на четири крака до вратата, да излезе полека, като вдъхва жадно мириса на влажна земя от пръстения под, да се прокрадне през вратата към пасищата в далечината; върбите бяха пълни с пашкули, Иренео подбираше един доста голям, сядаше до един мравуняк и започваше леко да натиска пашкула от долния му край, докато бубата не подаде глава от копринената си яка, тогава трябваше внимателно да я хване за кожата на врата като коте, да я издърпа лекичко, за да не се повреди, бубата вече беше гола и се гърчеше смешно във въздуха; Иренео я слагаше до мравуняка, лягаше по корем на сянка и чакаше; по това време черните мравки се трудеха усърдно, събираха храна, влачеха отвсякъде живи или мъртви гадинки, някоя мравка разузнавач веднага забелязваше бубата — грамадата мърдаше гротескно, мравката я докосваше с антените си и като че ли не вярваше на късмета си, втурваше се да тича насам-натам и докосваше антените на другите мравки, след минута бубата беше обкръжена и понесена, правеше безполезни движения при опитите си да се освободи от щипките, забиващи се в кожата й, докато мравките я бутаха към мравуняка, влачеха я, на Иренео му доставяше удоволствие преди всичко смайването на мравките при невъзможността да вкарат бубата през отвора на мравуняка, играта се състоеше в това да се подбере буба, по-голяма от входа на мравуняка, мравките бяха глупави и не разбираха, бутаха я от всички страни, искаха да вкарат бубата, а тя се мяташе бясно, сигурно това, което усещаше, беше ужасно, крачката и щипките на мравките по цялото тяло, в очите и по кожата, бореше се в желанието си да се освободи и ставаше все по-зле, защото идваха още мравки, някои забиваха щипките си и не пускаха, докато главата на бубата не започнеше да прониква по малко в отвора на мравуняка; други, идващи отвътре, сигурно дърпаха с всички сили, за да я изтеглят. На Иренео би му харесало да е вътре в мравуняка, за да види как мравките дърпат бубата, като забиват щипките си в очите и в устата й и теглят с всички сили, докато не я вкарат съвсем, докато не я замъкнат в дълбините и не я убият, и не я изядат