Хулио Кортасар
Игра на дама (130)

129.

Травълър обаче не спеше, след един-два опита кошмарът продължаваше да го преследва и той най-сетне седна в леглото и светна лампата. Талита, тази сомнамбулка, тази безсънна нощна пеперуда, я нямаше и Травълър изпи чаша тръстикова ракия и си облече горнището на пижамата. Стори му се, че в креслото от камъшит е по-хладно, отколкото в леглото, а нощта беше добра, за да продължи да изучава Сеферино Пирис.

Dans cet annonce ou carte — казваше дословно Сеферино — je réponds devant ou sur votre demande de suggérer idées pour unesco et écrit en el journal „El Diario“ de Montevideo.^[1]

Пофренчен Сеферино! Но нямаше опасност, „Светлината на световния мир“, великолепни откъси от която Травълър притежаваше, бе написана на превъзходен испански, например встъплението:

В това съобщение представям някои откъси от един наскоро завършен мой труд, озаглавен „Светлината на световния мир“. Този труд бе или още е представен на един международен конкурс… поради това не мога да ви предоставя съответния труд в цялостен вид, тъй като съответното списание не разрешава известно време съответният труд да бъде предоставян в цялостен вид на лица, нямащи отношение към съответното списание…

Така че в това съобщение ще се огранича да представя само няколко откъса от съответния труд, които — те следват — засега не трябва да бъдат публикувани.

Много по-ясно от подобен текст на Хулиан Мариас например. На две чашки ракия човек установяваше контакт и давай нататък. На Травълър започна да му харесва, че е станал и че Талита се шляе някъде, изразходвайки романтизма си. За десети път полека потъна в текста на Сеферино.

В тази книга се представя нещо, което бихме могли да наречем „велика формула в полза на световния мир“. В съответната формула се включва Обществото на народите, или ОН, общество, насочено към (скъпи и т.н.) ценности и към човешките раси, и, най-сетне, като безспорен пример за международния й характер, в нея се включва страна, която е истински образец, тъй като същата се състои от 45 национални корпорации, или казано просто — министерства и 4 национални власти.

Така, както си е: казано просто — министерства. О, Сеферино, философ по природа, безумец, предлагащ уругвайския рай, нефелибат…

От друга страна, тази велика формула по своята същност не е чужда съответно на света на тези, които прозират в бъдещето, на природата на детските принципи, на естествените мерки, които във формула, дадена сама по себе си, не допускат никаква промяна в съответната формула, дадена сама по себе си, и т.н.

Както винаги мъдрецът сякаш изпитваше носталгия по прорицателството и по интуицията, но при първа възможност манията за класифициране нахлуваше в света на Сеферино и между две матета организираше цивилизацията в три етапа:

Първи етап на цивилизацията

Като първи етап на цивилизацията може да се определи периодът от незапомнените минали времена до 1940 г. Етапът се състои от всичко, което води до Втората световна война, някъде около 1940 г.

Втори етап на цивилизацията

Също така като втори етап на цивилизацията може да се определи периодът от 1940 до 1953 г. Етапът се състои от всичко, което е довело до световния мир или до световното възстановяване.

(Световно възстановяване: да се направи така, че в света всеки да си има своето; да се построи отново и ефективно всичко, което е било унищожено преди: сгради, човешки права, световното равновесие на цените и т.н., и т.н.)

Трети етап на цивилизацията

Също така днес или понастоящем като трети етап на цивилизацията може да се определи периодът от 1953 до бъдещата 2000 г. Етапът се състои в това всичко да върви неотклонно към ефективното оправяне на нещата…

Очевидно, за Тойнби… Но критиката замлъкваше пред антропологическата постановка на Сеферино:

И така, ето какви са хората през споменатите етапи:

А) Хората, живеещи през втория етап, в същите тези дни, не се замислят много за първия етап.

Б) Хората, живеещи, или ние, които живеем през настоящия трети етап, в същите тези времена, не се замислят или не се замисляме много за втория етап.

В) През утрешния ден, който ще последва или който ще започне след 2000 п., хората от онези дни и през онези дни няма да се замислят много за настоящия трети етап.

Това, че не се замислят много, беше доста вярно, beati pauperes spiritu^[2], след което Сеферино се впускаше в класификация а ла Пол Риве, която беше голямото удоволствие на следобедните събирания в двора на дон Креспо, а именно:

На света могат да се преброят шест човешки раси: бялата, жълтата, кафявата, черната, червената и пампаската.

Бяла раса: от тази раса са всички жители с бяла кожа, като онези от прибалтийските и северните страни, европейците, американците и т.н.

Жълта раса: от тази раса са всички жители с жълта кожа, като китайци, японци, монголци, индусите в по-голямата си част и т.н.

Кафява раса: от тази раса са всички жители по природа с кафява кожа, като собствено кафявите руснаци, турците с кафява кожа, арабите с кафява кожа, циганите и т.н.

Черна раса: от тази раса са всички жители с черна кожа, като жителите на Източна Африка в по-голямата си част и т.н.

Червена раса: от тази раса са всички жители с червена кожа, като голяма част от етиопците с тъмночервеникава кожа, при които негус, или кралят на Етиопия, е червен екземпляр, голяма част от индусите с тъмночервеникава кожа или кожа „с цвят на кафе“, голяма част от египтяните с тъмночервеникава кожа и т.н.

Пампаска раса: от тази раса са всички жители с различен или пампаски цвят, като всички индианци на трите Америки.

— Орасио трябваше да е тук — си каза Травълър. — Той коментира много добре тази част. И защо не, в крайна сметка? Горкият Сефе се сблъсква с класическите трудности на предназначения за залепване етикет и прави каквото може като Линей или таблиците в енциклопедиите. Това за кафявата раса е гениално решение, трябва да се признае.

Чуха се стъпки по коридора и Травълър се показа на вратата, която водеше към административното крило. Както би казал Сеферино, първата врата, втората врата и третата врата бяха затворени. Талита сигурно е отишла в своята аптека, невероятно колко се радваше да се върне отново към науката, везните и антипиретиците.

Чужд на подобни дреболии, Сеферино преминаваше към обясняване на своето образцово Общество на народите:

Общество, което да бъде основано в която и да е част на света, макар че Европа е най-доброто място. Общество, което да е непрекъснато действащо, тоест през всички работни дни. Общество, което в своята голяма сграда или дворец да разполага поне със седем (7) доста големи камари или помещения. И т.н.

И така, от седемте споменати камари на двореца на съответното общество първата трябва да бъде заета от делегатите на страните с бяла раса и председателят да бъде от същия цвят; втората камара да бъде заета от делегатите на страните с жълта раса и председателят да бъде от същия цвят; третата…

И така всички раси, тоест изброяването можеше да се прескочи, но не беше същото след четири ракии („Марипоса“, а не „Анкап“, жалко, защото си струваше заради патриотичните почести), изобщо не беше същото, защото мисленето на Сеферино беше кристалографско, разгръщаше се с всичките си изпъкналости и пресечни точки, управлявано от симетрията и от horror vacui^[3] или

… третата камара да бъде заета от делегатите на страните с кафява раса и председателят да бъде от същия цвят; четвъртата камара да бъде заета от делегатите на страните с черна раса и председателят да бъде от същия цвят; петата камара да бъде заета от делегатите на страните с червена раса и председателят да бъде от същия цвят, шестата камара да бъде заета от делегатите на страните с пампаска раса и председателят да бъде от същия цвят и една — седмата — камара да бъде заета от „Генералния щаб“ на цялото съответно Общество на народите.

Травълър винаги изпадаше във възторг от това „— седмата —“, което нарушаваше стройната кристализация на системата, както от загадъчната градина на сапфира, тази загадъчна точка на скъпоценния камък, която — може би — определяше единството на системата, а при сапфирите излъчваше прозрачната си небесносиня светлина подобно заледена енергия, идваща от сърцето на камъка. (А защо се наричаше градина, освен ако човек не си представи градините от скъпоценни камъни от източните приказки?)

Сефе, значително по-малко склонен към празнословие, веднага обясняваше колко е важен този въпрос:

Повече подробности за споменатата седма камара: в съответната седма камара на двореца на Обществото на народите трябва да се намират Генералният секретар на цялото съответно Общество и Главният председател също така на цялото съответно Общество, но въпросният Генерален секретар същевременно трябва да бъде пряк Секретар на споменатия Главен председател.

Още подробности: и така, в първата камара трябва да се намира съответният й председател, който винаги трябва да председателства съответната първа камара; ако говорим за втората камара, idem^[4]; ако говорим за третата камара, idem; ако говорим за четвъртата камара, idem; ако говорим за петата камара, idem; ако говорим за шестата камара, idem.

Травълър се разнежваше при мисълта, че това „idem“ сигурно доста му е струвало на Сеферино. Беше изключителна проява на благосклонност към читателя. Но вече беше стигнал до същността на проблема и пристъпваше към изброяване на това, което той наричаше „Забележителна цел на образцовото Общество на народите“, т.е.:

1) Да се види (за да не кажем да се фиксира) стойността или стойностите на парите в тяхното международно обращение; 2) да се определят надниците на работниците, заплатите на служителите и т.н.; 3) да се определят ценности в полза на международните отношения (да се определи или фиксира цена на всяка продаваема стока и да се определи стойността или ценността на други неща: колко оръжие за война трябва да има една страна, колко деца трябва да роди съгласно международно споразумение една жена и т.н.); 4) да се определи колко парични единици във вид на пенсия трябва да получава един пенсионер и т.н.; 5) до колко деца подлежи да роди всяка съответна жена в света; 6) за справедливото разпределение в международен мащаб; и т.н.

Защо, задаваше си Травълър този проницателен въпрос, имаше повторение, що се отнася до свободата на утробата и демографията? В 3) се разбираше като ценност, а в 5) — като конкретен въпрос от компетенциите на Обществото. Любопитно нарушение на симетрията, на неумолимата строгост на изброяването, последователно и добре подредено, което може би даваше израз на някакво безпокойство — подозрението, че класическият ред както винаги жертва истината в името на красотата. Но Сеферино се отърсваше от романтизма, в който го подозираше Травълър, и пристъпваше към образцово разпределение:

Разпределение на оръжието за война:

Знайно е вече, че всяка съответна страна в света разполага със съответните си квадратни километри територия.

И така, ето един пример:

А) Страната, която има, да предположим, 1000 квадратни километра, следва да има 1000 оръдия; страната, която има, да предположим, 5000 квадратни километра, следва да има 5000 оръдия и т.н.

(От това се разбира, че става дума за по 1 оръдие на всеки квадратен километър);

Б) Страната, която има, да предположим, 1000 квадратни километра, следва да има 2000 пушки; страната, която има, да предположим, 5000 квадратни километра, следва да има 10 000 пушки и т.н.

(От това се разбира, че става дума за по 2 пушки на всеки квадратен километър) и т.н.

Този пример се отнася за всички съответни съществуващи страни: Франция има по 2 пушки — за всеки свой километър, Испания idem, Белгия idem, Русия idem, Северна Америка idem, Уругвай idem, Китай idem и т.н.; и също следва да включва всички съществуващи видове оръжие за война: а) танкове; б) картечници; в) ужасяващи бомби, пушки и т.н.