Хулио Кортасар
Игра на дама (128)

127.

Така чудовищата проваляха плановете на Кука, за да напусне аптеката и да ги остави на мира. Между другото и много по-насериозно обсъждаха системата на Сеферино Пирис и идеите на Морели. Тъй като Морели беше слабо познат в Аржентина, Оливейра им даде книгите и им разказа за някои хвърчащи бележки, с които се беше запознал някога. Откриха, че Реморино, който продължаваше да работи като санитар и се появяваше в часа на матето и тръстиковата ракия, бе голям познавач на Роберто Арлт, което особено ги трогна, и една седмица говориха само за Арлт и как никой не бе успял да му стъпи на пръста в една страна, където за стъпване предпочитаха килимите. Преди всичко обаче говореха за Сеферино, и то много сериозно, и сегиз-тогиз им се случваше да се погледнат по особен начин, например да вдигнат поглед едновременно и да осъзнаят, че и тримата правят едно и също, тоест гледат се по някакъв особен и необясним начин, като погледите при игрите на карти или когато някой отчаяно влюбен трябва да изтърпи чай с пастички в компанията на няколко госпожи и даже полковник в оставка, който обяснява защо всичко в страната върви зле; залепнал за стола си, човекът гледа всички по един и същи начин — и полковника, и любимата жена, и лелите на любимата, гледа ги любезно, защото всъщност да, какъв срам страната да е в ръцете на шайка прикрити комунисти, тогава любезният поглед се вдига от пастата с крем, третата отляво на подноса, и от лъжичката, положена върху бродираната от лелите покривка, вдига се, преминава над прикритите комунисти и за миг се вплита в другия поглед, който се е вдигнал от пластмасовата захарница в нилско зелено, и вече няма нищо друго, консумирането извън времето се превръща в сладостна тайна и ако днешните мъже бяха истински мъже, млади човече, а не лайняни педерасти („Но, Рикардо!“ „Добре де, Кармен, но ми е прекипяло, пре-ки-пя-ло ми е от това, което става с тази страна“), mutatis mutandis^[1] беше донякъде като погледа на чудовищата, когато сегиз-тогиз им се случеше да се погледнат с едновременно бегъл и всеобемащ поглед, таен и много по-ясен, отколкото когато се гледаха дълго време, но човек не е чудовище просто ей така, без да има защо, както казваше Кука на съпруга си, а тримата се разсмиваха и ужасно се срамуваха, че са се погледнали по този начин, без да играят на карти и без да изгарят от забранена любов. Освен ако.