Хулио Кортасар
Игра на дама (114)

113.

Конкретни неща от едно пътешествие пеша от улица „Гласиер“ до улица „Сомерар“.

— Докога ще продължаваме да датираме „сл. Хр.“?

— Литературни документи, погледнати след двеста години — вкаменели екскременти.

— Клагес е имал право.

— Морели и неговият урок. От време на време е гаден, ужасен, жалък. Толкова думи, за да отмие други думи, толкова мръсотия, за да престане да ухае на „Пиве“, на „Карон“, на „Карван“, на сл. Хр. Може би човек трябва да мине през всичко това, за да си възвърне изгубеното право, изначалната употреба на думата.

— Изначалната употреба на думата (?). Вероятно куха фраза.

— Малък ковчег, цигарена кутия, Харон ще духне лекичко и ще прекосиш локвата, люлеейки се като в люлка. Лодката е само за възрастни. Жените и децата безплатно, едно побутване и вече са оттатък. Мексиканска смърт, захарен череп; „Totenkinder Heder“^[1]…

— Морели ще погледне Харон. Един мит срещу друг мит. Какво непредвидимо пътуване през черните води.

— Дама, нарисувана на тротоара — червен тебешир, зелен тебешир. CIEL^[2]. Тротоарът там, в Бурсако, камъчето, избрано с любов, лекото подритване с върха на обувката, полека, полекичка, макар че Небето е близко, пред нас е целият живот.

— Безкраен шах, толкова е лесно да си го представиш. Но студът прониква през скъсаната подметка, на прозореца на онзи хотел едно палячовско лице прави гримаси през стъклото. Сянката на един гълъб докосва кучешки екскременти — Париж.

— Пола Париж. Пола? Да отида да я видя, faire l’amour^[3]. Carezza^[4]. Като лениви ларви. Но ларва означава и маска, Морели е писал някъде за това.