Хулио Кортасар
Игра на дама (103)

102.

Работлив като мравка, Вонг най-сетне намери в библиотеката на Морели един екземпляр от „Die Vervirrungen des Zöglings Törless“ на Музил с посвещение, където беше енергично подчертан следният пасаж:

Кои неща ми изглеждат чудновати? Най-незначителните. Повечето пъти — мъртви предмети. С какво ме учудват те? С нещо, непознато за мен. Но тъкмо там е въпросът! Откъде вземам това „нещо“! Усещам неговото присъствие; то ми въздейства тъй, сякаш ще заговори. Изживявам възбуждението на човек, който трябва да разчете думите на паралитик по кривенето на устата му, а не успява. Тъй сякаш имам едно сетиво повече от другите, ала недоразвито сетиво, което съществува, напомня за себе си, но не функционира. Светът е пълен с беззвучни гласове — тогава пророк ли съм или халюцинирам?^[1]

Роналд намери този цитат от „Писмо на лорд Чандъс“ на Хофманстал:

Както един ден бях видял през увеличително стъкло кожата на кутрето си, подобна на равнина с бразди и падини, така виждах сега хората и техните действия. Вече не успявах да ги възприема с опростяващия поглед на навика. Всичко се разпадаше на части, които на свой ред се разпадаха на други части, не успявах да вместя нищо в някакво определено понятие.