Хулио Кортасар
Игра на дама (51)

50.

От спирката на автобуса до улица „Трелес“ имаше две крачки, тоест малко повече от три пресечки. Когато Талита и Травълър пристигнаха, Ферагуто и Кука бяха вече при управителя. Великата сделка ставаше на първия етаж, в един салон с два прозореца към двора градина, където се разхождаха болните и се виждаше как струя вода се издига и се спуска в циментов фонтан. За да стигнат до салона, Талита и Травълър трябваше да преминат през няколко коридора и стаи на партера, където дами и господа ги питаха на правилен кастилски дали ще бъдат благосклонни да им дадат някоя и друга кутия цигари. Придружаващият ги като че ли намираше тази интермедия за съвсем естествена, а обстоятелствата не предразполагаха към първоначално задаване на въпроси с цел опознаване на обстановката. Останали почти без цигари, те стигнаха до салона, където течеше великата сделка, и Ферагуто ги представи на управителя с цветисти слова. По средата на четенето на някакъв неразбираем документ се появи Оливейра и трябваше да му се обяснява шепнеш ком и със знаци, че всичко върви прекрасно и че никой не разбира много-много какво става. Когато Талита съвсем накратко му разказа за тяхната обиколка, тихо, шт, шт, Оливейра я погледна учудено, защото той направо бил влязъл през някакъв покрит вход, който водел към тази врата. Колкото до шефа, той беше в строго черно.

Жегата беше такава, че караше да звучат по-тържествено гласовете на говорителите, които съобщаваха първо прогнозата за времето, а след това официалните опровержения за бунта в Кампо де Майо и суровите намерения на полковник Флапа. Управителят беше прекъснал четенето на документа в шест без пет, за да пусне японския си транзистор — искал, както информира предварително, като помоли за извинение, да е в течение на събитията. Тази фраза подтикна Оливейра към класическия жест на човек, забравил нещо в коридора (в края на краищата, помисли си той, управителят би трябвало да приеме това като друг начин човек да бъде в течение на събитията), и въпреки изпепеляващите погледи на Травълър и Талита се изниза през първата попаднала му пред очите врата, която не беше онази, през която влезе.

От няколко фрази от документа беше стигнал до извода, че клиниката се състои от партер и четири етажа плюс един павилион в дъното на двора градина. Най-добре щеше да бъде да се поразходи из двора градина, ако намереше пътя дотам, но тази възможност не му се удаде, понеже още преди да бе изминал и пет метра, до него се приближи усмихнат млад мъж по риза, хвана го за ръка и, размахал другата както правят децата, го заведе до един коридор с доста врати и нещо, което трябва да беше товарен асансьор. Идеята да опознае клиниката, воден от един от лудите, бе изключително приятна и първото, което направи Оливейра, бе да извади цигари за другаря си, интелигентен на вид момък, който прие цигарата и подсвирна доволно. После се оказа, че той бил санитар, а пък Оливейра не бил луд — обичайните недоразумения в подобни случаи. Беше евтин и съвсем не многообещаващ епизод, но докато се качваха от един етаж към друг, Оливейра и Реморино се сприятелиха, а топографията на клиниката постепенно се разгърна отвътре на фона на вицове, злобни подмятания по адрес на останалия персонал и предупреждения, изказани от приятел за приятел. Бяха в стаята, където доктор Овехеро държеше своите морски свинчета и една снимка на Моника Вити, когато дотича един кривоглед младеж и попита Реморино дали господинът с него не е Орасио Оливейра и така нататък. С въздишка Оливейра слезе два етажа по-надолу и се върна в салона на великата сделка, където документът се влачеше към своя край, придружен от климактеричните изчервявания на Кука Ферагуто и безцеремонните прозевки на Травълър. Оливейра се замисли за силуета, облечен в розова пижама, който бе мярнал на някакъв ъгъл по коридора на третия етаж — един вече стар мъж, който вървеше долепен до стената и галеше гълъб, който приличаше на заспал в ръката му. Точно в този миг Кука Ферагуто издаде нещо като мучене.

— Значи трябва да подпишат, че са съгласни?

— Замълчи, скъпа — каза шефът. — Господинът има предвид…

— Всичко е ясно — каза Талита, която винаги се беше разбирала добре с Кука и искаше да й помогне. — Прехвърлянето трябва да се извърши със съгласието на болните.

— Но това е лудост — каза Кука съвсем ad hoc.

— Вижте, госпожо — каза администраторът, като подръпваше жилетката със свободната си ръка. — Болните тук са много специални, а законът на Мендес Делфино е категоричен по този въпрос. Като изключим осем-десет души, чиито семейства вече са дали съгласието си, другите са прекарали живота си по лудници, ако ми позволите да използвам този термин, и никой не поема отговорност за тях. В този случай законът упълномощава управителя да попита тези субекти, когато те са в задоволително състояние, дали са съгласни клиниката да смени своя собственик. Ето членовете на закона, подчертани са — добави той, като подаде една подвързана в червено книга, от чийто Пети раздел стърчаха хартийки за отбелязване. — Прочетете ги и това е.

— Ако съм разбрал добре — каза Ферагуто, — тази процедура трябва да бъде извършена незабавно.

— А за какво, мислите, сме ви събрали? Вие като собственик и тези господа като свидетели. Ще повикаме болните и всичко ще се уреди още тази вечер.

— Въпросът е — каза Травълър — в състоянията, които вие нарекохте задоволителни.

Управителят го изгледа със съжаление и натисна един звънец. Влезе Реморино в униформено облекло, намигна на Оливейра и сложи на една масичка един огромен регистър. Сложи стол пред масичката и скръсти ръце като персийски палач. Ферагуто побърза да започне да разглежда регистъра и с вид на човек, който разбира, попита дали съгласието ще бъде вписвано в края на документа, администраторът каза, че да, за което болните ще бъдат викани по азбучен ред и помолени да поставят подписа си с нетърпящ възражения син химикал. Въпреки добрата подготовка Травълър се заинати и намекна, че някой от болните може да откаже да се подпише или да извърши нещо неподходящо за случая. Макар че не се осмелиха да го подкрепят открито, Кука и Ферагуто слушаха-внимателно-думите-му.