Хулио Кортасар
Игра на дама (118)

117.

Видях съд, над който оказваха натиск и даже го заплашваха, за да осъди на смърт две деца — деяние против науката, против философията, против човечността, против опита, против най-добрите и най-хуманните идеи на времето.

Поради каква причина моят приятел мистър Маршал, изровил от реликвите на миналото прецеденти, които биха накарали и дивака да се изчерви от срам, не е прочел тази фраза на Блекстоун:

„Дали дете под четиринайсет години, макар че се смята неспособно да осъзнае culpa prima facie^[1], според съда и съдебните заседатели е способно да осъзнае вината и да различи доброто от злото, и може да бъде уличено в престъпление и осъдено на смърт?“

Така едно тринайсетгодишно момиче било изгорено, защото убило учителката си.

Момче на десет и друго на единайсет години убили свои другари и били осъдени на смърт, десетгодишното било обесено.

Защо?

Защото знаело, че между доброто и злото съществува разлика. Било го научило в неделното училище.

Кларънс Дароу, „Защита на Леополд и Лейб“, 1924