Хулио Кортасар
Игра на дама (95)

94.

Морелиана

Прозата може да се развали като бифтек от бонфиле. От няколко години наблюдавам признаците на загниване в моето писане. И то като мен има своите ангини, своите жълтеници, своите апандисити, но ме изпреварва по пътя към крайното разпадане. В последна сметка загниването означава край на нечистите съединения и възвръщане на правата на химически чистите натрий, магнезий, въглерод. Прозата ми гние синтактично и напредва с толкова усилия към простотата. Мисля, че затова вече не мога да пиша „свързано“, след няколко крачки думите започват да хвърлят къчове и аз вече не мога да ги яхна. Fixer des vertiges^[1], колко хубаво. Но аз усещам, че трябва да фиксирам елементи. Затова е стихотворението и някои ситуации в романа или разказа, или театъра. Останалото е въпрос на пълнеж и не ми се удава.

— Да, но елементите ли са същественото? Фиксирането на въглерода не е толкова ценно, колкото фиксирането на историята на семейство Германт.

— Подозирам, че елементите, които имам предвид, са термин на композицията, на съединението. Преобръща се гледната точка на школската химия. Когато композицията е достигнала до крайния си предел, се открива територията на елементите. Да ги фиксираш и, ако е възможно, да бъдеш един от тях.