Хулио Кортасар
Игра на дама (36)

35.

Да Бабс да. Да Бабс да. Да Бабс, да угасим светлината, darling^[1], до утре, sleep well^[2], брой овчици една след друга, всичко мина, мъничката ми, мина. Всички са толкова лоши с горката Бабс, ще се махнем от Клуба, за да ги накажем. Всички са толкова лоши с горкичката Бабс, Етиен лош, Перико лош, Оливейра лош, Оливейра най-лошият от всички, този инквизитор, както каза чудесната, чудесната Бабс. Да Бабс да. Rock-a-bye baby^[3]. Тра-ла-ла-ла-тра-ла-ла. Да Бабс да. При всички положения нещо трябваше да се случи, не може човек да живее с тези хора и да не се случи нищо. Шт, baby, шт. Така, спинкай. Край с Клуба, Бабс, със сигурност. Никога вече няма да видим Орасио, извратения Орасио. Тази нощ Клубът литна като палачинка към тавана и остана залепнал там. Можеш да прибереш тигана, Бабс, вече няма да падне долу, не се съсипвай да чакаш. Шт, darling, престани да плачеш, колко е пияна тази жена, дори душата й мирише на коняк.

Роналд се плъзна лекичко, намести се с гръб към Бабс и се унесе. Клубът, Осип, Перико, да помислим отново: всичко започна, защото всичко трябваше да свърши, ревнивите богове, пърженото яйце в комбинация с Оливейра, в съвсем конкретен смисъл виновно беше проклетото пържено яйце, според Етиен нямало защо да хвърлят яйцето на боклука, просто красота с това металическо зелено, Бабс беше настръхнала като девойките на Хокусай, яйцето така миришеше на умряло, че можеше да те убие, как Клубът да си проведе сбирката, като яйцето е на две крачки и Бабс изведнъж се разплака, конякът извираше едва ли не и от ушите й, тогава Роналд разбра, че докато бяха обсъждали вечни въпроси, Бабс сам-самичка беше изпила половин бутилка коняк, случката с яйцето беше просто повод той да избие навън и никой не се учуди, а Оливейра най-малко от всички, че от яйцето Бабс лека-полека премина към коментари за погребението, подготвяше се, докато хлипаше и потръпваше, да избълва всичко за детенцето, цялата скрита болка. Вонг напразно пускаше паравани от усмивки, които се опитваше да разгърне между Бабс и отнесения Оливейра, както и хвалебствени отзиви за „La rencontre de la langue d’oïl, de la langue d’oc et du franco-provençal entre Loire et Allier — limites phonétiques et morphologiques“^[4], подчертаваше Вонг, от С. Ескофие, книгата представлявала изключителен интерес, казваше Вонг, като внимателно побутваше Бабс, за да я насочи към коридора, но нищо не можеше да попречи Оливейра да чуе онова за инквизитора и да вдигне вежди с изражение, което представляваше нещо средно между възхищение и объркване, като между другото погледна Грегоровиус, сякаш той можеше да му разясни епитета. Клубът знаеше, че хвърли ли се в атака, Бабс действа като катапулт, вече се беше случвало, единственият изход беше да се навъртат около организаторката на всички събития и отговорничка за бюфета в очакване времето да свърши своето, никой плач не продължава вечно, вдовиците се омъжват отново. Нищо не можеше да се направи, Бабс пияна се клатушкаше сред палтата и шаловете на останалите от Клуба, връщаше се до коридора, искаше да си разчисти сметките с Оливейра, беше подходящият момент да каже на Оливейра онова за инквизитора, да твърди сълзливо, че в кучешкия си живот не е виждала по-долен човек, бездушен кучи син, садист, мерзавец, палач, расист, неспособен и на най-малко благоприличие, боклук, гадняр, куп лайна, отврат, сифилитик. Новините бяха посрещнати с неописуемо удоволствие от Перико и Етиен и с противоречиви реплики от останалите, като в последните се включваше и адресатът.

Това беше циклонът Бабс, торнадото на Шести район, превърнат в пюре от къщи. Клубът наведе глава, гушеше се в палтата и се държеше с всички сили за цигарите. Когато Оливейра успя да изрече нещо, настана пълна театрална тишина. Оливейра каза, че малката картина на Никола дьо Стал му се е сторила много хубава и че Вонг, след като толкова се ебава с творбата на Ескофие, би трябвало да прочете книгата и да я представи в резюме на някоя друга сбирка на Клуба. Бабс пак му каза, че е инквизитор, а Оливейра май се сети за нещо забавно, защото се усмихна. Ръката на Бабс го зашлеви в лицето. Клубът взе бързи мерки, Бабс се разрева с всички сили, деликатно поддържана от Вонг, който стоеше между нея и разгневения Роналд. Клубът се затвори около Оливейра, за да остави извън кръга Бабс, която се беше съгласила: а) да седне в едно кресло и б) да вземе кърпата на Перико. Май тогава започнаха уточненията във връзка с улица, „Монж“, а също и около историята за самарянството на Мага, на Роналд му се стори — виждаше големи зелени петна под клепачите, полусън, преосмислящ вечерта, — че Оливейра бе попитал Вонг дали Мага наистина живее в meublé^[5] на улица „Монж“, и май тогава Вонг бе казал, че не знае или пък че наистина е така, и някой, може би Бабс от креслото — неудържими ридания — отново нападна Оливейра, натриваше му в носа себеотрицанието на Мага самарянката до леглото на болната Пола и май тогава Оливейра се разсмя, като гледаше съвсем определено към Грегоровиус, и помоли за още подробности около себеотрицанието на Мага като медицинска сестра, и вярно ли е, че живее на улица „Монж“, кой номер — тези неизбежни подробности от кадастъра. Сега Роналд се опитваше да протегне ръка и да я пъхне между краката на Бабс, която мърмореше сякаш отдалече, Роналд обичаше да заспива с пръсти, изгубени в тази неустановена топла територия, Бабс като агент-провокатор, ускоряващ разпадането на Клуба, трябва да я смъмри утре сутринта, такива-неща-не-се-правят. Но целият Клуб някак си бе наобиколил Оливейра, сякаш се провеждаше срамен процес, и Оливейра проумя това преди самия Клуб, започна да се смее в центъра на кръга с цигара в уста и ръце, мушнати в канадката, а след това попита (не питаше някого конкретно, гледаше малко над кръга от глави) дали Клубът очаква amende honorable^[6] или нещо от този род, а Клубът в първия момент не разбра или предпочете да не разбира освен Бабс, която от креслото, където я държеше Роналд, отново изкрещя онова за инквизитора, прозвучало гробовно в-този-час-на-нощта. Тогава Оливейра престана да се смее и като че ли изведнъж прие присъдата (макар че никой не го беше съдил, Клубът нямаше такива намерения), хвърли цигарата на пода, смачка я с крак и след миг, като едва отдръпна рамо, за да избегне нерешително протегнатата ръка на Етиен, проговори много тихо, заявявайки твърдо, че се оттегля от Клуба и че Клубът, като се започне от него и се мине през всички останали, може да върви на майната си.

Dont acte.^[7]