Джеймс Патерсън
Розите са червени (94)

94.

Срещата започна много лошо. Детектив Уайс от Отдела за вътрешни разследвания на нюйоркската полиция заговори от името на всички ни. Реши да тръгне от самото начало и методично да обсъди предишните показания на Макдугъл ред по ред.

Беше мъчително бавно. Ужасно ми се искаше да го прекъсна, но не го направих. Всеки път, когато Уайс зададеше нов въпрос или се впуснеше в безсмислена тирада, критикуваща Макдугъл, аз побутвах крака на Бетси под масата. В отговор тя няколко пъти ме срита по пищяла.

Накрая и на задържания му писна.

— Нищо не разбирате! — избухна той срещу водещия разпита. — Вие сте големи смешници! Тук сме да вършим работа, Уайс, не да си прикриваш дебелия задник. Губиш ми времето. Нека някой друг задава въпросите.

Изгледа навъсено Хари, който явно не разбра причината за избухването.

— Задаваш само глупави и ненужни въпроси, тъпанар такъв! — Макдугъл се изправи и изкрещя с пълен глас: — За нищо не ставаш, вониш, губиш времето на всички!

После се обърна към мръсния прозорец с дебели метални решетки и мрежа. Адвокатите му отидоха при него. Той каза нещо и всички се засмяха. Ха-ха-ха. Колко остроумен е Брайън Макдугъл.

Останалите седяхме на масата и ги гледахме. Бетси се опита да успокои Уайс, да запази единството помежду ни.

— Майната му! — каза Уайс изненадващо ясно и смело. — Мога да го питам каквото си искам. Нали купихме кучия син.

Бетси кимна:

— Прав си, Хари. Той е арогантен и греши. Типичен детектив. Може би ще отговаря по-добре, ако Алекс Крос задава въпросите. Изглежда, мрази Отдела за вътрешни разследвания.

Уайс отначало поклати глава, после склони:

— Хубаво, щом се налага. Ще постъпим, както с добре. Аз съм част от екипа.

— Всички сме — каза Бетси и леко го потупа по ръката. Беше много добра. — Благодаря ти, че прие предложението.

Макдугъл се върна на масата. Изглеждаше поуспокоен. Дори се извини на Уайс:

— Съжалявам. Нещо нервите ми не издържат.

Изчаках няколко секунди Хари да приеме извинението му, но той не каза нищо. Започнах:

— Детектив Макдугъл, защо не ни разкажете това, което знаете и е важно. Знаете какво трябва да ни разкажете. Знаете и какво ни интересува.

Брайън се спогледа и с двамата си адвокати. Най-после се усмихна.