Джеймс Патерсън
Розите са червени (82)

82.

По обед на следващия ден случаят придоби странен и неочакван обрат. Пак провеждах разговори в „Метро Хартфорд“, когато Бетси се появи внезапно. Помоли ме да изляза в коридора. Лицето й бе бледо.

— О, не, какво? — успях да попитам.

— Алекс, това е толкова гадно, че още треперя. Чуй какво научих току-що. Снощи двайсет и четири годишна жена е била изнасилена в апартамента си в едно предградие на Хартфорд. Изнасилвачът й казал, че иска тя да роди бебе от него. След като той си тръгнал, тя отишла в болницата и оттам извикали полицията. В доклада им пише, че изнасилвачът носел маска на Клинтън — като онази, използвана при първия банков обир, Алекс — и също така, че се нарекъл Мислителя.

— Жената още ли е в болницата? Полицаите охраняват ли я? — попитах. Мислите ми препускаха, вече набелязваха различни възможности, отхвърляха идеята, че това е съвпадение. Мислителя с маска на Клинтън съвсем близо до Хартфорд? Твърде много съвпадения.

— Напуснала е болницата и се е прибрала в дома си, Алекс. Току-що са я намерили мъртва. Той я предупредил да не казва на никого и да не прави аборт. Тя не се подчинила. Направила грешка. Той я е отровил, Алекс. Дано гори в ада!

Двамата с Бетси отидохме в апартамента на мъртвата. Гледката беше повече от ужасяваща. Жената лежеше на пода в кухнята, гротескно и неестествено сгърчена. Спомних си телата на Бриан и Ерол Паркър. Бедната жена бе наказана. Криминолозите от ФБР обработваха целия апартамент. За нас с Бетси нямаше работа тук. Негодникът бе идвал в Хартфорд и може би още беше в града. Дразнеше ни.

Това бе по-стресиращо от повечето случаи, по които бях работил. Който и да стоеше зад обирите и убийствата, бе неуловим, не можех да проумея действията му.

Кой, по дяволите, беше Мислителя? Наистина ли бе идвал в Хартфорд предната нощ и тази сутрин? Защо поемаше такъв риск?

Работих в офиса на „Метро Хартфорд“ до седем вечерта. Опитвах да не го показвам, но бях на ръба да се отчая. Разпитах още няколко служители, после отидох в „Личен състав“ и четох заплашителните писма, изпращани на застрахователната компания. Имаше купчини такива. Обикновено заплашителните писма идват от скърбящи и сърдити роднини, на които е било отказано изплащане на застраховка или които смятаха, че процедурата е твърде дълга — каквато действително бе. Говорих около час с началника на охраната на сградата — Тери Майър. Тя беше независима от Стив Болдинг, който беше външен консултант. Тери ми разясни процедурите за проверка на пощата, за действия при бомбена заплаха, заплахи по електронната поща и дори един широко разпространен формуляр как да се подава сигнал при съмнение за писмо — бомба.

— Подготвени сме за много потенциални опасности — каза ми Майър. — Но не и за това, което се случи.

Целия ден бях като робот. Продължавах да виждам отровената жена. Мислителя бе пожелал тя да роди бебе от него. Това вероятно означаваше, че той няма собствени деца. Искаше наследник, малка частица безсмъртие.