Джеймс Патерсън
Розите са червени (58)

58.

Бях в офиса на ФБР на Четвърта улица, когато получих спешното обаждане.

Един туристически автобус във Вашингтон с осемнайсет пътници и шофьорът бил отвлечен малко след като потеглил от хотел „Ринесънс Мейфлауър“. Минути по-късно от застрахователна компания „Метро Хартфорд“ бил поискан откуп от трийсет милиона долара.

Инструкциите на похитителите гласяха, че не трябва да се намесва полицията, но нямаше начин ние да останем настрана и да се доверим на обещанията им. Разположихме се в хотел „Капитол Хилтън“, който е близо до „Мейфлауър“, на Шестнайсета и Кей. В допълнение към десетимата агенти, които вече бяха в „Мейфлауър“, разполагахме с четири оперативни отряда. Беше опасно, но Бетси смяташе, че трябва да наблюдаваме хотела отблизо. Техническото подсигуряване включваше скрити подслушвателни устройства и ограничен брой видеокамери. Целият офис на ФБР във Вашингтон беше вдигнат по тревога.

Специално оборудвани хеликоптери „Апачи“ летяха и търсеха автобуса. Те разполагаха с радари за топлинно излъчване, в случай че похитителите опитат да скрият превозното средство и пътниците. Номерът на покрива на автобуса беше изпратен на въздушната полиция, военните, градските, щатските и дори пътническите самолети и хеликоптери. На никого не бе обяснена причината за издирването.

„Капитол Хилтън“ бе толкова близо, че да можем да стигнем до „Мейфлауър“ за деветдесет секунди, ако се наложеше. Надявахме се, че сме достатъчно далеч, за да не забележат похитителите нашето присъствие. Имахме точно два часа до изтичане на срока за предаване на парите. Графикът беше необичайно напрегнат. И за тях, и за нас.

После нещата се усложниха.

Джил Ейбръмсън от вътрешната сигурност на застрахователната компания и Стив Болдинг от охранителната им фирма пристигнаха в „Хилтън“. Ейбръмсън беше едра жена в жълт делови костюм на тънко райе. Изглеждаше към петдесет годишна. Болдинг беше висок и в добра форма, вероятно наскоро бе навършил петдесет. Беше със син блейзър, бяла риза и дънки. Бяха дошли в „Хилтън“ да ни поучават как да си вършим работата.

Бетси понечи да заговори първа, но Болдинг рязко й махна да мълчи. Той първи искаше да се изкаже. Беше очевидно, че се опитва да поеме контрол над срещата.

— Ето как ще процедираме. Позволявам ви да участвате, но си запазвам правото във всеки момент да изискам да се оттеглите. Бивш служител на Бюрото съм, така че знам какво трябва и какво не трябва да се прави. Нямаме време за любезности. Агент Кавалиър, имате ли някакви предположения за самоличността на похитителите? Сега е единайсет и четирийсет и шест. Крайният срок е един и четирийсет и пет. Точно.

Бетси си пое дълбоко дъх, преди да отговори на въпроса на Болдинг. Успяваше да запази спокойствие по-добре от мен, ако бях на мястото й.

— Имаме заподозрени — да, но нищо, което можем да използваме, за да открием заложниците. Един от живеещите на улицата видял отвличането на автобуса. Участват двама мъже. Били със скиорски маски. Автобусът бил забелязан на Десейлс стрийт, но не знаем дали това е било преди или след отвличането. Сега е единайсет и четирийсет и седем, господин Болдинг.

Госпожа Ейбръмсън каза нещо, което изненада всички ни:

— Парите в момента пътуват към „Мейфлауър“. Откупът ще бъде платен.

— В срок — добави Болдинг. — Очакваме допълнителни указания от похитителите. Те не са се свързвали с нас след първия контакт. Нашите хора ще осъществят предаването и ще бъдат сами.

Бетси Кавалиър най-после избухна:

— Изслушах ви, а сега вие ме чуйте, господине. Вие сте били във ФБР аз съм в него сега. Щях да съм ви шеф даже и да не бяхте напуснали и в действителност също съм по-висшестояща от вас. Моите хора ще направят предаването на парите. Аз ще присъствам — вие не. Категорична съм!

И Ейбръмсън, и Болдинг започнаха да протестират, но Бетси веднага ги прекъсна:

— Нямам време да се занимавам повече с вас. Всичко ще бъде направено с ясното съзнание колко опасно предсказуеми са похитителите. Ако не приемате условията ми, излизате от играта. Ще ви арестувам още тук, Болдинг. Това се отнася и за вас, госпожо Ейбръмсън. Чака ни много работа — точно за час и петдесет и седем минути.