Джеймс Патерсън
Розите са червени (7)

7.

Опитах да се обадя на Кристин рано на следващата сутрин, но телефонът й изписваше отсрещния номер и тя не вдигна. Никога не бе постъпвала така с мен и тази мисъл ме прониза като ужилване. Не можех да я прогоня от главата си, докато се къпех и обличах. Накрая тръгнах за работа. Болеше ме, но бях и малко сърдит.

Двамата със Сампсън поехме по улиците още преди девет. Колкото повече четях и мислех за обира на „Ситибанк“ в Силвър Спринг, толкова повече се тревожех и не можех да си представя точната последователност на събитията. Не можех да проумея. Трима невинни човека убити — защо? Крадците вече са били получили парите си. Що за жестоки и ненормални психари бяха? Защо са убили бащата, детето и бавачката?

Бе дълъг и отчайващ ден. В девет вечерта още бяхме на работа. Опитах отново да се обадя на Кристин. Тя не вдигаше или може би я нямаше там.

Имам няколко измачкани тетрадки, пълни с имена на информатори. Двамата със Сампсън вече бяхме говорили с трийсетина от най-надеждните. Оставаха още много за следващия ден, а и за по-следващия. Вече бях доста затънал в случая. Защо бяха убили трима души в къщата на управителката на банката? Защо бяха съсипали едно невинно семейство?

— Усещам, че сме близо до нещо — каза Сампсън, докато карах старата си кола през Саутийст. Току-що бяхме говорили с един дребен мошеник на име Номар Мартинес. Той беше чул за банковия обир в Мериленд, но не знаеше кой го с извършил. Покойният, великият Марвин Гей пееше от радиото в колата. Мислех за Кристин. Тя не искаше аз да продължавам да обикалям улиците. Беше категорична. Не бях сигурен дали можех да престана да бъда детектив. Харесвах работата си.

— Имах същото чувство и докато говорехме с Номар. Май трябваше да го приберем в участъка. Видя ми се нервен, изплашен от нещо — вметнах аз.

— Кой не е изплашен от нещо в Саутийст? — отвърна Сампсън. — Но въпросът остава. Кой ще говори с нас?

— Какво ще кажеш за онзи изрод ей там? — И посочих ъгъла на улицата, който приближавахме. — Той знае, че нещо става.

— Забеляза ни. По дяволите, хукна!