Джеймс Патерсън
Розите са червени (4)

4.

Кайл носеше подарък за бебето в ярка опаковка и с панделки. Носеше и балони! Подаръците не ме заблудиха. Кайл беше добър приятел, навярно страхотен полицай, но не бе общителен и избягваше партитата като вирусни болести.

— Не тази вечер, Алекс — прошепна Кристин. Внезапно изглеждаше загрижена, може би дори ядосана. — Не се заемай с някакъв ужасен, чудовищен случай. Моля те, Алекс, не го прави! Не и в деня на кръщенето.

Знаех какво има предвид и послушах съвета й, предупреждението. Настроението ми вече бе помръкнало.

По дяволите, Кайл Крейг!

— Не, не и не — казах му, като го доближих. Направих кръст с двата си показалеца. — Върви си!

— И аз много се радвам да те видя — рече Крейг и се усмихна широко. После ме прегърна. — Групово убийство — прошепна той.

— Съжалявам, обади се утре или вдругиден. Тази вечер не съм на работа.

— Знам, но този случай е особено тежък, Алекс. Истински ужас.

Докато ме прегръщаше, Кайл ми съобщи, че е във Вашингтон само за тази вечер и че се нуждае от помощта ми. Беше под страхотен натиск. Пак му отказах, но той не ме послуша, а и двамата знаехме, че част от работата ми е да сътруднича на ФБР по важните случаи тук. Освен това дължах на Кайл някоя и друга услуга. Преди няколко години ми беше позволил да се включа в разследването на един случай с отвличане и убийство в Северна Каролина, при който собствената ми племенница беше изчезнала от университета „Дюк“.

Кайл познаваше Сампсън и неколцина от другите ми приятели детективи. Те се приближиха и побъбриха с него, сякаш посещението му не бе по работа. Хората обикновено харесват Кайл. Аз също, но не и сега, не тази вечер. Той каза, че иска да зърне малкия Алекс, преди да говорим по работа.