Джеймс Патерсън
Розите са червени (8)

8.

Рязко завъртях волана наляво. Поршето подскочи, спря, после се раздруса и се качи на тротоара. Двамата със Сампсън изскочихме от колата и се втурнахме след Седрик Монтгомъри.

— Спри! Полиция! — извиках му аз.

Втурнахме се по тясна извита уличка по петите на дребния, но доста жилав Монтгомъри. От него можехме да научим нещо, но той не беше информатор. Просто знаеше това-онова. Едва бе навършил двайсет, а ние със Сампсън вече бяхме превалили четирийсетте. Но ние тренирахме и още бягахме бързо — поне в нашите представи.

Монтгомъри тичаше здраво. Беше успял да се поотдалечи.

— Този е спринтьор, готин — изпухтя Джон. Не изоставаше от мен, бягахме крачка в крачка. — Ние сме подобри на дълги дистанции.

— Полиция! — извиках пак. — Защо бягаш, Монтгомъри?

Челото и гърбът ми бяха плувнали в пот. Пот капеше и от косата ми. Очите ми започваха да парят. Можех ли да го настигна?

— Ще го пипнем — избъбрих. Ускорих темпото си. Това беше предизвикателство за Сампсън, игра, която играехме от години. Кой е най-бърз? Ние.

Наистина започнахме да го настигаме. Той погледна назад и не можа да повярва, че сме по петите му. Настигаха го два товарни влака и за него нямаше мърдане.

— Дай пълна газ, готин! — извика Джон. — Приготви се за сблъсък.

Бягах с пълни сили, Сампсън — също. Правехме си наше собствено състезание и Монтгомъри беше финалната линия.

И двамата се стоварихме едновременно върху него. Той се строполи на земята. Изплаших се дали ще може да стане някога. Но Монтгомъри се претърколи няколко пъти, изстена, после ни погледна неразбиращо.

— По дяволите! — прошепна той. Не каза нищо повече. Ние със Сампсън приехме това за комплимент, после му сложихме белезниците.

Два часа по-късно говорехме с Монтгомъри в участъка на Трета улица. Той призна, че е чул нещо за обира и убийствата в Силвър Спринг. Беше готов да ни даде информация, а в замяна ние нямаше да обърнем внимание на десетината торбички с монети, които носеше у себе си, когато го заловихме на улицата.

— Знам кого търсиш — каза Монтгомъри уверено. — Обаче няма да ти хареса, като разбереш кой е.

Прав беше: не ми хареса това, което научих. Изобщо не ми хареса.