Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Roses are Red, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дори Габровска, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Розите са червени
Преводач: Дори Габровска
Година на превод: 2002
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-459-993-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4559
История
- — Добавяне
Втора част
Заплашителни писма
22.
Никой не можеше да разбере какво се случва и защо.
Това невероятно му харесваше. Чувството за превъзходство. Всички бяха такива глупаци.
Нещата вървяха много добре, оценка 9,9999 от 10. Мислителя беше сигурен, че не е допуснал сериозна грешка. Обирът във Фолс Чърч и четирите озадачаващи убийства му доставяха особено удоволствие.
Изживяваше повторно всеки миг от кървавото престъпление, сякаш той бе присъствал там вместо господата Ред, Уайт, Блу и госпожица Грийн. Представяше си сцената в къщата на управителя, после и убийствата в банката с огромна наслада и задоволство. Мислителя ги пресъздаваше в мислите си отново и отново и този сценарий не му омръзваше, особено убийствата. Артистичният почерк и символизмът в тях го изпълваха с увереност в гениалността на собствения му замисъл — и в правотата му.
Улови се, че се усмихва при мисълта за обаждането в полицията — съобщението за обира. Той се беше обадил. Искаше служителите на „Фърст Юниън“ да бъдат убити. Точно това бе основната му цел. Никой ли не можеше да разбере?
Сега трябваше да наеме друг екип, най-важния и най-трудния за намиране. Последният екип трябваше да е изключително добре подготвен и самодостатъчен. И точно заради тази самодостатъчност щеше да представлява опасност за самия него. Той разбираше много добре, че умните хора често имат огромно и неконтролируемо его. Той самият бе пример за такова.
Извика списъка с имената на потенциалните кандидати на компютърния си екран. Прочете обширните профили на всеки един, дори и криминалните им досиета, които възприемаше като техни професионални биографии. После, най-неочаквано в онзи мрачен дъждовен следобед, попадна на екип, който бе много по-различен от останалите, също както той се различаваше от останалото човечество.
Доказателството? Нямаха криминални досиета. Никога не са били залавяни, дори заподозрени. Точно затова му бе толкова трудно да ги открие. Изглеждаха съвършени — за съвършената задача, за неговия шедьовър.
Никой ли нямаше да отгатне какво ще се случи?