Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Roses are Red, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Розите са червени

Преводач: Дори Габровска

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-993-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4559

История

  1. — Добавяне

78.

В течение на дългия ден научих, че почти седемдесет хиляди човека от района на Хартфорд работят в застрахователната индустрия. Освен това „Метро Хартфорд“, „Етна“, „Травълърс“, „Масмючуъл“, „Финикс Хоум Лайф“ и „Юнайтед Хелт Кеър“ — всички имаха централни офиси в този район. В резултат разполагахме с повече помощ, отколкото се нуждаехме, и с повече заподозрени. Мислителя можеше да е бил свързан с всяка една от застрахователните компании в някакъв момент в миналото.

След като приключих в застрахователната компания за деня, се срещнах с останалите в един хотел наблизо, за да споделим какво сме научили. Най-важният пробив за деня беше историята на Хилди Рейдър, че един от похитителите вероятно е бил в Хартфорд седмица преди отвличането.

— Утре сутринта ще разпитаме и двете жени — и Рейдър, и Бектън. Накарайте ги да помогнат за съставянето на портрет по описанията им. Веднага щом разполагаме с него, ще го покажем из всички офиси. Трябва да го изпратим и във Вашингтон. Да видим дали някой няма да го познае — каза Бетси. После се усмихна. — Нещата се раздвижват. Може пък престъпниците да не са чак толкова хитри.

Към осем и половина излязох от хотелския апартамент да се обадя на Джени и Деймън, преди да са си легнали. Нана вдигна телефона. Позна, че съм аз още преди да издам звук.

— Тук всичко е наред, Алекс. Домът е добре и без теб. Изпусна чудесна вечеря. Веднага щом разбрах, че няма да си тук, сготвих любимото ти ядене.

Направих измъчена физиономия. Не вярвах на ушите си.

— Наистина ли направи гювеч на фурна?

Тя се засмя:

— Естествено, че не. Хапнахме ребърца. — Нана се засмя още по-силно. Ребърцата са второто ми най-любимо ястие, а аз още бях гладен след блудкавата вечеря в хотела. — Ядохме и сандвичи с пуешко. Довършихме и плодовия пай. До троха. Джени и Деймън са тук. Играем на скрабъл и вече обрах всичките им спестявания.

— Нана води само с дванайсет точки и нейният ред вече мина — каза Джени, когато взе слушалката. — Ти добре ли си, тате? — попита загрижено.

— Защо да не съм добре? — запитах на свой ред. Всъщност се почувствах много по-добре. Нана бе успяла да ме разсмее. — Как я карате?

Джени се изкиска:

— Аз съм по-добре от всякога. Деймън е изненадващо мил. Донесе ми какви домашни имам да пиша за училище и вече са готови. Супер! Сега ще поведа в резултата и повече няма да ме задминат. Но ти ни липсваш. Пази се, тате! Да не ти се случи нещо!

Чувствах се доста изморен, но се върнах да довърша обсъждането с агентите от ФБР. Да не ти се случи нещо, мислех си, докато вървях по дългия коридор на хотела. Джени започваше да говори като Кристин. Пази се. Да не ти се случи нещо.