Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Roses are Red, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дори Габровска, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Розите са червени
Преводач: Дори Габровска
Година на превод: 2002
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-459-993-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4559
История
- — Добавяне
49.
Прехапах език. Такива бяха разговорите ни от месеци. Забелязах, че очите на Кристин са зачервени. Беше плакала.
— Разследваш ново убийство, Алекс. Предполагам, това ти харесва — то е твоят живот. Очевидно си добър в работата си.
Не се сдържах и се обадих:
— Предложих да напусна полицията и да се заема с частна практика. Готов съм да го направя, Кристин.
Тя се намръщи и поклати глава:
— Каква чест!
— Не се опитвам да споря с теб. Моля те, продължи. Извинявай, че те прекъснах.
— За мен вече няма живот тук, във Вашингтон. Постоянно се страхувам. По-точно съм вцепенена от страх. В действителност мразя да ходя на работа в училището. Чувствам, сякаш са отнели целия ми живот. Първо Джордж, после това, което стана на Бермудите. Страхувам се, че Шейфър ще се върне за мен.
Трябваше да се намеся.
— Няма да се върне, Кристин.
— Не го казвай! — повиши глас тя. — Не го знаеш. Няма откъде да го знаеш!
Чувствах се, сякаш нещо бавно изсмукваше въздуха в дробовете ми. Не бях сигурен какво се кани да ми каже тя, но изглеждаше на ръба на нервна криза. Беше като в нощта, когато бе сънувала, че Джефри Шейфър е в дома й.
— Напускам Вашингтон — съобщи ми. — Ще замина след края на учебната година. Не искам да знаеш къде отивам. Не желая да ме търсиш. Моля те, не се прави на детектив с мен, Алекс. Нито на психиатър.
Не можех да повярвам на чутото. Не бях очаквал нещо подобно. Стоях безмълвен и просто я гледах втренчено. Не помнех да съм се чувствал така опустошен, тъжен и самотен в живота си. Чувствах се празен и кух.
— Ами детето? — прошепнах дрезгаво накрая.
Изведнъж красивите й очи се напълниха със сълзи. Кристин започна да плаче и да трепери. Неконтролируемо.
— Не мога да взема Алекс с мен. Не и в това състояние, в което съм. Не и така. Засега детето трябва да остане при теб и Нана.
Понечих да кажа нещо, но не успях, нито дума не излезе от устата ми. Кристин ме погледна за миг. Очите й бяха толкова тъжни, така измъчени и объркани. Тя се обърна и тръгна към къщата. Изчезна вътре.