Джеймс Патерсън
Розите са червени (16)

16.

Някой щеше да бъде убит след няколко минути. Беше 8:12. Обирът във Фолс Чърч се развиваше според очакванията и не можеше да бъде спрян.

Госпожица Грийн държеше автоматичния си пистолет насочен срещу двете изплашени касиерки — и двете бяха към двайсет и пет годишни.

Господин Блу вече бе в кабинета на управителя на клона на „Фърст Юниън“. Обясняваше правилата на играта на „истина или последствия“ на Джеймс Бартлет и помощник-управителката.

— Нали никой няма паникбутони край себе си? — попита господин Блу с припрян писклив глас, който трябваше да внуши, че той е напрегнат, едва ли не готов да изпусне нервите си. — Това би било сериозна грешка, а ние не можем да си позволим грешки.

— Нямаме паникбутони — отвърна управителят на клона, който изглеждаше достатъчно умен и готов да съдейства. — Щях да ви кажа, ако имахме.

— Не сте ли слушали обучаващите касети на Американското общество за индустриална сигурност? — попита Блу.

— Н-не, не съм — заекна смутено управителят. — Съ-съжалявам.

— Е, тяхната препоръка номер едно е по време на обир да се проявява съдействие, за да не пострада никой.

Управителят кимна бързо:

— Съгласен съм с това. Слушам ви. Готов съм да ви съдействам, сър.

— Ти си много умен за банков управител. Всичко, което ти казах за семейството ти — в момента наш заложник, — е абсолютната истина. Искам ти също да ми казваш истината. Иначе ще има неприятни последствия. Това значи никакви скрити аларми, никакви белязани пари, никакви пакети с боя, никакви скрити камери. Ако някъде има камера, която ме записва, кажи ми веднага.

— Знам за обира на „Ситибанк“ в Силвър Спринг — рече управителят. Широкото му четвъртито лице бе почервеняло. Едри капки пот капеха от челото му. Сините му очи примигваха неспирно.

— Гледай компютърния екран — каза господин Блу и го посочи с пистолета си. — Гледай!

Стартира се някакъв филм и управителят видя жена си, която залепваше с черна лента устите на трите им деца.

— О, боже! Знам, че управителят в Силвър Спринг се е забавил. Хайде да действаме — обърна се той към мъжа с маската. — Семейството ми е всичко за мен.

— Знаем, че е така — рече Блу и се обърна към помощник-управителката. Насочи пистолета си към нея. — Няма да се правите на героиня, нали, госпожице Колинс?

Тя поклати глава и червените й къдрици се полюшнаха:

— Не, сър, няма. Парите са на банката, не са мои. Не си струва да умирам заради тях. Няма да умра и заради децата на господин Бартлет.

Господин Блу се усмихна под маската си:

— Взехте ми думите от устата.

Обърна се към управителя.

— Аз имам деца, ти имаш деца. Не искаме те да останат без баща — каза той. Това бе реплика на Мислителя и му изглеждаше много впечатляваща. — Хайде да действаме!

Побързаха към трезора, който имаше двойна комбинация и трябваше Бартлет и помощничката му да отключат едновременно. След по-малко от шейсет секунди трезорът беше отворен.

Господин Блу вдигна едно метално сиво устройство, така че всички да го видят; приличаше на дистанционно за телевизор.

— Това е скенер за полицейските честоти — обясни. — Ако полицията или ФБР получат предупреждение и дойдат тук, аз ще науча едновременно с тях. Тогава вие двамата, както и двете касиерки, ще умрете. Има ли скрити аларми в трезора?

Управителят поклати глава:

— Не, сър. Няма скрити аларми. Гарантирам ви!

Господин Блу отново се усмихна зад маската си:

— Тогава да вземаме парите. Хайде!

Блу тъкмо бе натоварил парите, когато полицейският скенер прищрака. Обир в банка „Фърст Юниън“ във Фолс Чърч.

Той се извърна рязко към Джеймс Бартлет и го застреля. После се обърна към госпожица Колинс и я простреля в челото.

Точно както бе планирано.