Джеймс Патерсън
Розите са червени (31)

31.

Рано на следващата сутрин пейджърът ми иззвъня. Обадих се на изписания номер и научих лоша новина от Санди Грийнбърг — една приятелка, която работи в щабквартирата на Интерпол в Лион. Франция.

Жена на име Люси Рийс-Къзинс била брутално убита в лондонски супермаркет пред очите на децата си. Санди ми каза, че полицията в Лондон подозирала, че убийството е дело на съпруга й — Джефри Шейфър, когото знаех като Невестулката.

Не можех да повярвам. Не и сега. Не и Невестулката.

— Шейфър ли е бил или не? — попитах Санди. — Знае ли се със сигурност?

— Той е бил, Алекс, макар че няма да го потвърдим пред пресата. От Скотланд Ярд са сигурни. И децата са го разпознали. Побърканият им татко! Убил майка им точно пред очите им.

Джефри Шейфър бе отговорен за отвличането на Кристин. Освен това той бе извършил няколко жестоки убийства в Саутийст, Вашингтон. Жертвите му бяха бедни и беззащитни. Новината, че е жив и отново убива, ми подейства като неочакван и силен удар под кръста. Знаех, че Кристин ще се почувства още по-зле, като научи за него.

Обадих й се от „Сейнт Антъни“, но попаднах на секретаря й. Заговорих спокойно:

— Кристин, вдигни, ако си там. Алекс е. Моля те, вдигни! Много е важно да говоря с теб.

Никой не отвърна. Знаех, че Шейфър не може да бъде във Вашингтон, но се тревожех от възможността да е тук. Неговият модел на действие бе да прави неочаквани неща. Проклетата Невестулка!

Погледнах часовника си. Беше седем сутринта. Понякога Кристин ходеше в училището и в събота. Реших за всеки случай да отида до „Съджърнър Трут“. Не беше далеч.