Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (9)

Глава 9
Запознаване

След няколко минути братовчедите седяха в непознатия двор на зелената пейка и нареждаха копчетата.

— Те няма да дойдат — вълнуваше се Павлик. — Напразно като глупаци изнесохме копчетата!

— Бас държа! — рече Люска и взе да върти пред себе си копчето, като бърбореше високо: — Ах, какви красиви копчета! За чудо и приказ!…

Същевременно с крайчеца на окото си поглеждаше към лоста.

А имаше какво да види!

Андрей като цирков артист правеше на лоста „слънце“. Братята близнаци Петльови го гледаха със светнали, немигащи очи, а мършавата, дълга като върлина Светка даже тъничко изпискваше от вълнение, притиснала ръце към бузите си.

Във възторга си никой не забелязваше ни Павлик, ни Люска, нито копчетата „за чудо и приказ“.

— Ах, така ли?! — разсърди се Люска. — Почакайте малко! Ей сегичка ще ви науча! — И без да се стеснява, закрещя с все сила, както викат на пазара лелките с дебели ватенки: — КОПЧЕТА!!! КОПЧЕТА!!! НАЙ-ХУБАВИТЕ НА СВЕТА КОПЧЕТА!!!

— Спри! Как не те е срам! — разпалено зашептя Павлик, но работата беше свършена. Близнаците, Андрей и Светка в надпревара полетяха към зелената пейка.

— Видя ли? — Люска бутна с лакът Павлик. — Гледай сега какво ще стане!

— Ах, какви копчета! — ахна Светка. — Какви са хубавички! Къде ги намерихте такива? От магазина ли ги купихте? А? От магазина ли?

— Ама че го рече — „от магазина“ — презрително изсумтя Люска. — Нима можеш да купиш такива копчета в магазина? Това са старинни, царски, трябва да разбираш от тия неща! На него са му останали от прадядо му!

— Ей, че хубаво! — забърбориха близнаците. — Значи неговият прадядо е бил цар? Цар ли е бил прадядо ти, а? Хайде, кажи!

— Не — скромно отвърна Павлик. — Моят прадядо е бил аптекар. А копчетата е събирал просто ей така. Хоби, нали разбирате?

— Умен човек е бил твоят прадядо! — рече Андрей.

— Чудесни копчета! — с уважение казаха братята. — А какви са тези патки, нарисувани по тях?

— Вие сте патки! Това са орли! Ето тези копчета са ги носили военните, а тези — цивилните. Нали така, Павлик? Моят братовчед, впрочем, има най-хубавата колекция в света! Ето какъв е той. Разбирате ли? Ние с него сме като брат и сестра. Той сега ще живее тук, при вас.

— А ти?

— Аз — не.

— А как се казвате?

— Люска и Павлик.

— Павлик, а ти можеш ли да се превърташ?

— Той всичко може!

Павлик смушка с лакът Люска, но беше късно. Момчетата скочиха.

— Хайде на лоста!

— Защо?! — изплаши се Люска.

— Как защо? Да се превъртаме!

Близнаците и Андрей хванаха Павлик за ръце и го повлякоха към лоста.

Волю-неволю, наложи се Павлик да подскочи и да се хване за студеното желязо. Честна дума, той никога в живота си не беше се качвал на лост.

— Едно-о-о — започнаха да броят братята. — Две-е-е…

Люска с опулени от учудване очи гледаше Павлик.

С огромно усилие на волята той се повдигна втори път… и изведнъж силите го изоставиха, тялото му се наля с желязна тежест, отслабналите, несвикнали с лоста пръсти сами се разтвориха и Павлик тупна на земята, направо в локвата под лоста.

— Три! — пронизително извика Светка и всички се захилиха.

Целият изпоцапан, мръсен, Павлик седеше на земята и не можеше да помръдне от срам.

Червена като рак, Люска се хвърли към него.

— Ставай по-скоро! — злобно закрещя тя. — Нали ти казвах, не ходи на лоста! Виж го ти, майстор на спорта се извъди!

Люска дръпна Павлик за ръката и взе да го чисти от полепналия по него пясък.

Близнаците и Светка примираха от смях.

— Това не ти е да играеш на копчета! — презрително присви очи Андрей. — Три пъти даже не се повдигна! Ама че Кюфте!

— Кюфте! Кюфте! — започна Светка да дразни Павлик зад гърба му. — Пашка-Кюфтето!

— Кюфте! Пашка-Кюфтето! — дружно подеха братята.

Дишайки тежко, Павлик стоеше срещу Андрей. Той го гледаше и присмехулно се хилеше.

— Е, какво стоиш?! — вълнуваше се Люска. — Дай му да разбере! Какво чакаш?

Но Павлик никога не би вдигнал ръка да удари човек, който се смее!

Той гледаше Андрей, а Андрей най-спокойно гледаше него.

— Тлъсто Кюфте! Мършава Спица — на Кюфтето сестрица! — закрещя Светка.

И близнаците в един глас подхванаха:

— Тлъсто Кюфте! Мършава Спица — на Кюфтето сестрица!

— Ах, значи така?!! — разлюти се Люска. — А вие… вие… знаете ли какви сте? Да се махаме оттук, Павлик! Повече не искам да ги видя!

Люска улови Павлик за ръкава и възмутено го повлече към къщи.

— Светка-табуретка! Петльовци-глупчовци! Андрей-зло-дей — гълта жаби като змей! — подвикваше тя вървешком и заплашваше всички с малкия си, здраво стиснат юмрук.

— Ха-ха-ха! — смееха се Светка и близнаците.

— Пфу! — показа се на прозореца Светкиният дядо Дмитрий Ферапонтович. — Колко е грозно! Момиченце, пък какви глупости дрънка! Лошо са те възпитали родителите ти!

… До входа един от близнаците настигна Люска и Павлик.

— Ей, забравихте глупавите си копчета — рече той и пъхна в ръцете на Павлик басмената торбичка.

Вратата зад Павлик и Люска с трясък се затвори.