Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (15)

Глава 2
Девойката с джинси

Павлик слушаше тоя разговор ни жив, ни умрял. Някакво лошо подозрение като студено змийче се промъкваше в гърдите му… Кои са тези хора? За кого говорят? Какви са тия странни, зловещи загатвания?

— Внимание, ей сега ще излезе — тихо казаха в колата и в същия миг хлопна входната врата и тънки токчета звънко зачаткаха по каменните стъпала.

— Тя е! Пали!

Моторът забръмча, колата бавно потегли. Светлината на фаровете зашари по асфалта, освети едно кафяво куче порода дакел и гърба на високо момиче с джинси и перлоново яке. Девойката рязко се обърна и зажумя от светлината. Колата се изравни с нея, вратата се отвори…

— Извинете, къде се намира улица „Люлякова“? — дочу се гласът на Старчето.

— Наляво, след ъгъла — отвърна девойката, като безпомощно примигваше.

Кучето заръмжа.

— Шт, Финдлей — подвикна му момичето.

При светлината на фаровете Павлик видя черни, добре очертани вежди, големи очи, дълги къдрици и прибрани зад ушите коси… Какво познато лице! Та това е същото момиче! Да, разбира се! Как не го позна веднага?

— Имате чудесно куче — обадиха се от колата. — Няма да позволи да се доближат до стопанката му! Благодарим ви, мило момиче. Довиждане.

Вратата хлопна. Колата потегли.