Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (26)

Глава 13
„За какво мислиш?“

Настъпи вечер. Двете сестри Марина и Лидия Сергеевни слагат на масата торта, ябълки, чашки, а Люска седи с Павлик на канапето и мрънка:

— Ма-а-менце, нали може, нали няма да свиря менуета? Омръ-ъ-зна ми!

— Непременно ще го изсвириш! — строго отвръща Лидия Сергеевна.

— Хайде по-добре да пием чай, тортата ще изпръхне!

— Няма да изпръхне. Като не искаш менует, изсвири мазурка. Ах, Мариночка, това е такава чудна мазурка! Христофор Матвеич, Люскиният преподавател, каза, че в нея прозира тъгата на композитора по далечната му родина.

— „Прозира, прозира!“ — промърмори Люска и захвана с такова настървение да стърже с лъка по цигулката, че на всички неволно им дожаля за бедния композитор.

Но Павлик не слушаше цигулката. Погледът му беше замрежен. Той гледаше тортата, а виждаше приклекналия в храстите човек. В ушите му звучаха не пасажите на мазурката, а зловещият вечерен разговор.

— За какво мислиш? — мушна го в хълбока Марина Сергеевна. — Павлик, събуди се!

Не, Павлик не спеше. Той мислеше за утрешния ден. Утре, да, утре той трябваше да узнае що за хора са тези и какво са намислили? Утре, каквото ще да става, трябваше да отиде с тях до някаква загадъчна, тайнствена тръба…