Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (63)

Глава 6
Сцената в кухнята

Стиснал с една ръка папката, а с другата вазата, младият човек спря на кухненската врата, с израз на крайно изумление върху лицето си.

— Ти ли си? — тихо рече той и устата му взеха да правят такива движения, каквито прави рибата, изхвърлена на брега.

Рошавия се задави с чая и скочи.

Девойката зяпна и забрави ютията върху ризата. Под ютията се разпълзя кафяво петно.

В жилището замириса на изгорено.

— Старче, какво правиш тук? — смутено произнесе младият човек, спрял най-сетне да отваря и да затваря уста.

— Пия чай, както виждаш — отвърна Рошавия, като кашляше мъчително. — По-добре ти ми кажи, Брада, как попадна тук?

— На мен ми казаха, Старче, че тук… се подготвя някакво престъпление! Че ти… искаш… нещо… да откраднеш.

— Кой е могъл да ви каже такова нещо! — възмутено кипна девойката.

— Ей това момче! — Младият човек се обърна и тримата видяха зад гърба му Павлик Доматов.

„Трябва да се спасявам, да бягам, докато не е късно!“ — със страх помисли Павлик, но в тази трудна минута краката му отказаха да го слушат, те изобщо не можеха да се отлепят от пода…

— Ама това е пак оня хулиган! — закрещя Лена. — Дръжте го, Гена! Трябва да го заведем в милицията!

Павлик още веднъж опита да отлепи краката си от пода, но напразно. Краката му бяха железни, а подът — магнитен.

Рошавия застрашително се приближаваше. Неговите студени сиви очи сякаш пронизваха Павлик.

— Аха, падна ли ми!!

Грубата ръка легна на рамото на Павлик. Пръстите го стиснаха като клещи.

— Не ни трябва милиция — процеди през зъби Рошавия, навеждайки се към Павлик. — Ей сега сами ще си поговорим с него! Е, как са гъсениците, живи и здрави ли са?

— Старче, но ти си в такъв вид! — намеси се Брадата. — Най-напред да се беше облякъл!

— Да се облека ли? Нали този дяволски хлапак ми заля ризата с компот! — викна Рошавия и със страшна сила раздруса Павлик за рамото.