Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (41)

Глава 13
Павлик се провира през прозорчето за проветряване

И ето че тук присъствието на духа все пак напусна Павлик Доматов.

Цяла минута той безсмислено гледа решетката.

Това беше капан.

Затвор.

Примка.

Получаваше се тъй, че поставяйки мрежи за враговете, Павлик сам попадна в тях.

Но трябваше да се действа решително. Нужно бе незабавно да се измисли нещо.

„Да събудя ли леля Фарида?“ — дойде му на ум щурава мисъл, но веднага я отхвърли.

„Ще се опитам да изляза през прозорчето за проветряване“ — реши Павлик.

Постави табуретка до перваза и се покачи на него.

Пъхна глава в прозорчето и започна да провира раменете си.

Ах, той съвсем забрави, че е с дядовото си сако с подплатени рамене! Ако не се вълнуваше толкова, щеше да си спомни за това своевременно, щеше да свали сакото и може би по някакъв начин, по някакво чудо щеше да успее да се провре през тясното прозорче! Но, повтаряме, Павлик бе забравил за сакото.

И ето какво стана. Подплатените рамене на сакото се запънаха в рамката и момчето, колкото и да подскачаше и да опитваше да се измъкне, не успяваше да помръдне.

Беше кошмарно. Павлик като че се раздели на две половини. Едната му част — главата и шията — стърчеше на улицата, а другата — тялото и краката — висеше в мазето.

Накратко казано, той заседна в прозорчето.

И както винаги, когато на човек започва да не му върви, върху него като из ведро се заизсипваха всякакви злочестини.

Над поклащащата се в прозорчето глава на Павлик се струпаха облаци (не в преносния, а в прекия смисъл на думата), небето загърмя и на земята почнаха да падат едри капки дъжд.

От входа изскочи възрастна пълна жена, грабна детската количка и припряно я вкара вътре.