Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (4)

Глава 4
Може да се започва нов живот

Трудно е да се местиш в нова квартира. Трудно е да се пренасят тежките вещи. Но още по-трудно е да ги подредиш на новите места. Нито вещите още знаят местата си, нито местата — вещите си. Местиш, местиш назад-напред някаква библиотека или диван-легло… Опитваш ту тук, ту там…

Майката и синът Доматови местиха едно нощно шкафче десетина пъти насам-натам и никъде не можеше да прилегне. Най-сетне си хареса място до прозореца, а след него и другите вещи изведнъж се разположиха из апартамента в строен ред.

След два дни вече можеше да се живее, и то да се живее спокойно.

Шкафовете, леглата и столовете бяха подредени, на закачалките в банята бяха окачени кърпи, на прозорците — пердета, на стените — географска карта, две гравюри, изобразяващи цветя във ваза, и репродукция от картината „Морски бой“ на художника Айвазовски.

В новата квартира се оглеждаше слънцето.

В стаята на Павлик то се отразяваше в полираната кафява повърхност на новото бюро, опипваше с топли ръце яркия небесносин глобус и меко докосваше малката, ушита от басма и плътно натъпкана с нещо торбичка, която лежеше на ослепително белия перваз на прозореца.

Павлик перна с ръка глобуса (той весело се завъртя на черното си краче!), духна върху блестящата повърхност на масата (тя заблестя още по-ослепително), разходи се по чорапи по излъскания под и от изблик на чувства въздъхна.

Сега той имаше своя собствена стая, своя собствена маса за работа, етажерка за книги, червена дървена табуретка и дори собствен прозорец с изглед към двора.

„Ура!“ — мислено възкликна Павлик и погледна в двора.

Под прозореца видя градинка, в градинката дървена, боядисана кошарка за пясък, сиво-синя детска пързалка с изпочупени стъпала, лост, леха с цветя и пет зелени пейки.

Тази картина му хареса.

„Какво пък! — рече си Павлик. — Жилището ни е отлично, дворът — също. Може да се започва нов живот!“