Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (37)

Глава 9
„Старче, ти си просто гений!“

— Слушай, Старче, дай да я замъкнем в тъмния ъгъл — дочу Павлик. — Не мога да я гледам! Щом я видя и настроението ми се разваля!

— Трябва да я изхвърлим — отвърна гласът на Рошавия. — Ще я увием в нещо, ще я изнесем през нощта на двора и ще я изгорим, за да не види никой!

— Тежичко ще е да влачим старата по стълбата. Ще се изкривим да я мъкнем. Дай да я заврем зад гардероба и край!

Зад стената затътрузиха нещо по пода.

— Впрочем някога тя беше нещо — каза оня, когото наричаха Брада. — Справяше се със задачата.

— Ами! Отдавна трябваше да я отпишем. Ползата от нея е колкото от търтей мед!

Павлик слушаше този разговор ни жив, ни умрял. Тресеше го. Краката му се подкосяваха. По челото му изби лепкава пот.

„Ето че се забърках в кашата! — тъжно си помисли Павлик. — Кого ли крият там?“

— Между другото, Старче, как върви работата ти с онова момиче? — ненадейно чу той.

— Засега средна хубост.

— Какво значи „уредна хубост“? Успя ли да се запознаеш с нея?

— Не, Брада.

— Старче, ти позориш нашата фирма! Не научи ли поне как се казва?

— Не успях досега. Но все пак, Брадле, ей сега ще ти покажа нещо. Ето, виж…

Минута-две зад стената мълчаха, след това Брадата възхитено възкликна:

— Старче, ти си просто гений! Екстра качество! Разкош! Шефът направо ще полудее от възторг. Непременно ще пусне на страница това момиче!

— Смяташ ли?! Е, благодаря, Брадле. А впрочем, как е твоята работа с Байкал?

— Добре е. Знаеш ли, от БАМ донесох ценен материал! Намериха се там наши хора. Както се следва, всичко ми показаха и разказаха… Ето, виж, постарах се колкото може по-точно да скицирам обекта. Как е, струва ли?

— Първо качество. Поздравявам те, Брада!