Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (42)

Глава 14
Мъките на Павлик Доматов

И тъй, първите капки дъжд шибнаха по розовата плешивина на Павлик…

Кап, кап, кап… Като малки твърди камъчета чукаха те по нея. Той завъртя глава да се защити от неприятните им удари, но спасение нямаше.

Спомни си, че в една книга беше чел за някакво древно китайско изтезание. Върху главата на човека оставяли да капе по капка вода. На главата му могло да се образува дупка.

Кап, кап, кап… — дълбаеха капките по копринената плешивина. Честна дума, никак не беше приятно. На туй отгоре горкото момче дори не можеше да попипа с ръка главата си, където, както му се струваше, имаше вече не по-малко от дванайсет дупки.

Но на всички е известна поговорката: „От две злини по-малката хвани“.

„Добре че поне не е градушка“ — помисли си Павлик и престана да се съпротивлява. Главата му клюмна през прозорчето, той затвори очи.

„Да става каквото ще“ — реши нашият герой.

И ето какво стана.

Редките едри капки изведнъж се превърнаха в плътна водна стена и след минута розовата плешивина придоби тъмнокафяв оттенък, под яката на Павлик потекоха студени ручеи, а лявата вежда почти съвсем се отлепи, смъкна се надолу и затули наполовина очите му.

Но най-ужасното беше с носа. Той стана тежък като камък. Напълни се с вода и Павлик трябваше широко да отваря уста, за да не се задуши. Но всеки път, щом я отвореше, в нея веднага се стичаше вода от мустаците.

Той дишаше на прозорчето като риба, изхвърлена на пясъка. И трябва да кажем, че проклинаше всички подозрителни типове по света, и себе си, дето се оплете в тази работа, и леля Фарида, която спеше спокоен сън, без да подозира за неговите мъки.