Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (54)

Глава 6
„Защо мъчиш животното?!!“

А през това време ето какво ставаше долу на земята.

Черното дворно куче подплаши един дебел бял котарак, покатерил се на оградата, и полетя след него през целия двор, сякаш гонеше заек.

Тимофей (а това беше той), обезумял от страх, бягаше под самия нос на кучето.

Ето, той изтича към бараката, където, седнали на пейката, спокойно си приказваха леля Катя и Дмитрий Ферапонтович Волков, после с все сила скочи върху другаря Волков, от него се прехвърли върху ствола на калината и започна да се катери нагоре.

— Ох! — изохка високо чичото на Светка, но викът му се загуби сред оглушителния лай на кучето.

То като побесняло се хвърляше върху ствола, лаеше и дори хапеше от гняв кората на дървото.

— Другари, чие е това куче?! — скочи чичото на Светка. — Защо е без намордник?! Изпъдете го! То е бясно!

Докато той говореше, Тимофей се добра до горния клон на дървото и като видя близо до покрива стопанина си, така страшно измяука, че чак душата ти да се смрази.

— Какво става тук?! — не на шега се разсърди Дмитрий Ферапонтович. — В квартала къде гледат? Просто кошмар! Завъдили, видите ли, разни безпризорни животни!…

Но в този миг кучето, изгубило, изглежда, търпение, издаде някакъв зловещ вой и се метна върху ствола на дървото.

Тимофей, опулил очи, надзърна долу, сетне погледна с молба към Павлик и дирейки спасение, скочи от калината право върху гърдите на господаря си.

От изненада Павлик ахна и изтърва бинокъла.

По законите на земното привличане той започна да пада надолу.

— Това е възмути… — рече Дмитрий Ферапонтович, но в този миг бинокълът, отразявайки в окулярите нежнозелените листа на калината, падна върху главата му.

Дмитрий Ферапонтович затвори очи и се строполи на пейката.

— Помощ! — разбрала-недоразбрала, развика се из двора обслужващата асансьора леля Катя.

Като чу вика й, Лена (така се казваше девойката) скочи от масата и се втурна към прозореца. Наведе се през перваза и взе да гледа надолу, но внезапно близо до нея се раздаде жално котешко мяукане.

Точно пред себе си, на покрива на бараката, Лена видя някакво момче, което стискаше в ръцете си бяла котка.

— Какво правиш?! Веднага пусни животното! — ядоса се Лена. — Лошо момче! Защо мъчиш котето?!

— Не го мъча — рече с тънък глас момчето. — То ме мъчи, дере като бясно!

Павлик се опита да отмести треперещия като от треска котарак, но Тимофей здраво се беше вкопчил в стопанина си и само още по-зловещо измяука.

— Мръсно, отвратително хлапе! Ако не престанеш да мъчиш животното, ще повикам съседите!

И в същата минута под прозорците се разнесе пронизителният вик на леля Катя:

— Помощ, хора! Пробиха главата на Дмитрий Ферапонтович!