Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (23)

Глава 10
Люска се появява отново

Ах, колко беше хубаво на улицата!

Как гальовно и весело светеше слънцето!

Какви нежнозелени листа трептяха по дърветата!

Какви бели облаци бързаха по небето!

Как звънливо и високо, безгрижно и приятно чик-чирикаха врабците по клоните!

Какъв благоуханен ветрец рззхлаждаше пламналото от преживяното вълнение лице на Павлик!

Колко е хубаво, че е отново в градината сред пълничките бебета, добрите бабички, прехвръкващите бели пеперуди и нежния аромат на тревите!

На пейката бе седнала леля Катя. Ама тя била симпатична! Какъв смешен остър нос има! Навярно не е и лоша. Седи си, примижава на слънцето.

А ето там какво симпатично момченце! Пълничко, важно. Как хубаво загребва пясък с лопатката и смело го изсипва на главата на приятеля си!

Ха, ето и пръчицата, с която чертаеше девойката. Но къде е тя? Отишла си е.

Какво все пак чертаеше?

„Ей сега ще се успокоя и ще погледна“ — каза си Павлик.

Още почти цяла минута той стоя на пейката със затворени очи, наслаждавайки се след зловещия мрак във входа на светлината и топлината, и чувстваше как ръцете му престават да треперят. Като се успокои съвсем и се убеди, че нищо не може да го заплашва в тази обляна от слънцето градина, премести се на мястото, където преди това седеше девойката, и започна внимателно да се вглежда в оставените по земята знаци.

Какво е това? Какво означават тези линии и триъгълници? Прилича на чертеж. Какво е чертала? Може би някакъв план?

Ами ако ей сега дотичат близнаците със Светка и започнат да го дразнят? Нека го дразнят, пука му! За нищо на света не ще се досетят с какво се занимава той, за какво мисли! Пък дори и Андрей да дойде и да го оглежда с насмешлива и презрителна усмивка! Нека си се усмихва! Ще видим какво ще каже след това! После как ще се усмихва!

Павлик вдигна глава. Над двора се разнесоха странни пронизителни звуци, сякаш някой драскаше по желязо с огромен гвоздей.

На балкона на четвъртия етаж беше застанала кой знае откъде изникналата Люска и търкаше с лък върху малка жълта цигулка.

— Здравей, Павлик! — замаха с лъка Люска. — Почакай ме, ей сега ще сляза!

След минута, като дишаше тежко и си вееше с цигулката, тя седеше до Павлик.

— Къде се дяна? Цяла сутрин те чакам! Дойдохме заедно с мама! Донесохме и цигулката, мама ме накара. Безобразие, и през лятото не те оставят на мира! Не можеш да си представиш как са ми омръзнали тези гами! Дявол да ги вземе!…

Люска пъхна цигулката под мишница и втренчено погледна Павлик.

— Твоите работи как вървят? Още ли не си проследил ония?

— Засега не мога нищо да кажа — опита се да отклони въпроса Павлик.

— Как така „не мога“?! Хайде, казвай веднага, иначе ей тук ще засвиря с цигулката!

Люска се приближи до Павлик и наостри уши. Очите й като две лампички пламнаха от любопитство.

— Е?! — нетърпеливо рече Люска.

— Ходих у тях — прошепна Павлик. — У най-главния! Той едва не ме уби. Цял час се борихме с него.

Люска зяпна и опули очи.

— Лъжеш!

— Честна пионерска! Само една щастлива случайност ме спаси! Звънна му другият и той ме изтърва. Уговориха се да се срещнат при някаква тръба…

— При каква тръба?!!

Но Павлик не успя да отговори.

— Я, Кюфтето и Спицата си седят тук и си клатят краката! — дочу той. — Ние имаме съботник, а те си почиват!

Пред Павлик и Люска стояха Андрей — с ръце в джобовете — и братя Петльови — с лопати през рамо. Андрей се смееше. Носовете на братята, покрити с големи лунички и лек загар, се подаваха изпод ниско нахлупените триъгълници от вестник.

— Хайде да копаем дупки! — каза Андрей. — Физическият труд е полезен за здравето.

— Как не! — направи гримаса Люска. — Ние няма защо да копаем! Вие се заяждате, вие си и копайте!

— Лю-ю-ся-а-а… — долетя от прозореца на апартамента на Павлик. — Веднага вкъщи!

— Пак започна! — ядосано каза Люска. — Ей сега ще ми направи скандал заради цигулката! Е, хайде, тръгвам, след това ще ми разкажеш всичко, нали, Павлик?