Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (28)

Глава 15
Маската на старчето

Павлик с трясък отвори вратите на килерчето, тъй че от стените се посипа мазилка, и се зае да изхвърля от полиците в коридора куфари и кошници, в които се пазеха различни ненужни вехтории — стари сака, смачкани обувки и счупени играчки.

Понеже майките им, увлечени в разговора, се затвориха в кухнята, той използва това и изтърси съдържанието на куфарите на пода. Скоро в коридора се образува голяма купчина, от която се подаваха ръкави, подметки, велосипедни спици и плюшени мечета от всички цветове и оттенъци.

Пред очите на изумената Люска Павлик се пъхна в купчината и измъкна от нея розов нос, към който бяха прикрепени корави жълтеникави мустаци от лико и рамка на очила с гъсти, надвиснали вежди, също тъй жълти и също от лико.

Вместо коса, маската имаше копринена шапчица в розов цвят, твърде прилична на плешивина, с кичурчета коси отстрани.

Като отърси маската тъй, че веждата й наполовина се отлепи, Павлик се вмъкна в банята и след секунда оттам изскочи малко старче с очила, с голям розов нос и розова плешивина.

Старчето притича до килера, измъкна от купчината стари дрехи раирано сако с дебели подплънки на раменете и смачкани карирани панталони, които набързо облече.

След това доволно се огледа в огледалото в антрето и викна с тънкия Павликов гласец:

— Нека сега се опитат да ме познаят! Нека опитат!

— Чудесно! — едва успя да прошепне Люска.