Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (25)

Глава 12
„Ето това се казва работа!“

Павлик привърши с писането и вдигна глава.

„Все пак не е хубаво, че не отидох на съботника! — помисли той. — Ех, за Люска се знае, че тя свири на цигулка, ами аз? Трябва да отида да покопая малко… Нека се заяждат, ще гледам да не им обръщам внимание.“

Той наметна якето си и слезе на двора.

Андрей чертаеше с тебешир по земята големи кръгове.

— А, Кюфте, дойде ли? Ето, вземи лопатата, дръж!

Като се стараеше да не гледа Андрей в очите, Павлик взе подадената му лопата.

С отмерена крачка, с дълги тънки фиданки в ръцете и с жълта сламена шапка дойде Дмитрий Ферапонтович Волков.

— Работете, деца, работете — загрижено рече той. — Гледайте всичко да бъде привършено навреме! Андрей, назначавам те за отговорник!

Андрей кимна.

Дмитрий Фарапонтович се отдалечи, като си вееше с жълтата шапка.

— Вие, Петли, копайте тук — каза Андрей. — А ти, Светка, тук. Кюфтето нека копае с тебе. Аз ще копая тук. Ех, съжалявам само, че утре имам тренировка на корта! Дано не ми загрубеят ръцете!

— Ами ти не копай, Андрей! — викнаха Петлите. — Остави! Ние сами ще изкопаем всичко!

— Разбира се! — възкликна Светка. — Не копай, Андрей, че може да не спечелиш състезанието!

Всички започнаха да копаят, а Андрей ходеше и гледаше как работят.

— Петли, по-здраво дръжте лопатата! Светка, ти какво се въртиш насам-натам!

— Е, деца, как е работата? — чу се глас отдалече.

Андрей се озърна и видя забързания към тях Дмитрий Ферапонтович.

— Кюфте, ти как държиш лопатата?! Смешно е като те гледа човек! — възкликна Андрей, взе от изпотилия се Павлик лопатата, съблече фланелката си и започна да копае.

Загорелият му гръб ритмично се навеждаше и изправяше. Червеникавата рохкава купчинка пръст бързо растеше.

Всички спряха да работят.

Невъзможно бе да не се любуват на мускулестия гръб на момчето и на силните му ръце, здраво стиснали лопатата.

Раз-два! Раз-два! — навеждаше се и се изправяше Андрей.

— Ето това се казва работа! — възхитено поклати глава Дмитрий Ферапонтович. — Учете се, деца, как трябва да се работи! Поздравявам те, Андрей! От името на кварталната общественост те поздравявам! Хайде, продължавайте все така, аз отивам ей там — и закрачи към другия край на двора, дето се трудеха възрастните.

— На! — каза Андрей, като се разкърши и подаде лопатата на Павлик. — Продължавай старателно!

Той облече фланелката, пооправи чуждестранната значка на нея, приглади косите си.

— Светка, ти защо не работиш? Стига си почивала! Петли, хайде на работа! — весело подвикваше Андрей.

— Ах, колко си способен, Андрюша! Всичко вършиш по-добре от другите! — въздъхна Светка и хвана лопатата.

След час всичко беше изкопано.

— Браво! — похвали ги Дмитрий Ферапонтович. — Не се разотивайте, почакайте една минута!

Извади фотоапарат „Смяна“, каза на Андрей да застане в средата, от двете му страни постави братя Петльови, на Светка нареди да приклекне на едно коляно, зад Толка Петльов сложи Павлик и изкомандва:

— Усмихнете се! — и снима всички.