Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (36)

Глава 8
„Склад за инвентар“

Този път Павлик бързо стигна до блока и без да се бави, се спусна в познатото вече мазе.

С разтуптяно сърце той пристъпи от последното стъпало на земята.

Наоколо бе, както се казва, адски мрак.

Като се опираше с ръка о влажната грапава стена, Павлик направи няколко крачки малко вляво и пред него, където бе малко по-светло, се показаха две врати.

Едната бе полуоткрехната. Под нея се промъкваше синкава светлина. Другата, тапицирана със скъсана мушама, от която стърчаха кичури мръсен сив памук, бе плътно затворена.

На първата бе написано нещо с тебешир.

— „Склад за инвентар“ — прочете по срички Павлик… Значи другата е точно онази…

Изведнъж Павлик трепна. Зад вратата, тапицирана с мушама, за която си мислеше, че е тъкмо търсената, се дочуха някакви звуци. Нечий глас долиташе глухо и неясно.

„Ей сега ще отворят и ще излязат!“ — с ужас помисли Павлик и се мушна в съседната врата.

Озова се в малка, полутъмна стаичка.

Половината от нея бе заета от едно канапе — истински братовчед на онова, музикалното.

На масата имаше ръждясал електрически котлон. Върху него — чайник, до чайника — чашка.

Никакви други мебели и съдове не се виждаха. Затова пък в дълбоката ниша, закрита с излиняла басмена завеса, в безпорядък бяха нахвърляни бръскалки, метли и кофи.

Отделно, на гвоздейчета, висяха сиви парцали за миене на дъски.

Сега Павлик съвършено ясно различи мъжките гласове зад стената и долепи ухо до нея!…