Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (67)

Глава 10
Какво се случи после

А Павлик вървеше по улицата. Вървеше и едва мъкнеше крака от умора и от мъка, куцаше и се спъваше на всяка крачка.

Ръката му, ударена при падането, силно го болеше. По-рано някак си не бе забелязал това. Ох, как боли! Трудно му е да върви. И на душата му е тежко, като че ли и на нея гира са окачили.

— Какъв позор! — тихо си шепнеше Павлик. — Сега цял живот ще ми се присмиват! Мира няма да ми дадат! И с право! Проклето Кюфте! Глупак! Заел се хора да спасява, с големи работи се захваща… Какво ли умееш, тройкаджия такъв! Дори за звеневи веднъж не те избраха! А защо е все тъй? Защото ти… ти си един… смачкан домат, ето какво си!

Така вървеше и си шепнеше момчето, когато внезапно зад себе си чу:

— Павлик, почакай! Къде отиваш? Целия двор претърсихме, не знаехме къде да те намерим! — И при него запъхтени дотърчаха Люска и братята Петльови.

— Къде отиваш? Хайде вкъщи! Ще дойдем с тебе — рече Люска. — Нали, Петли?

— Аха! — отговориха братята. — Ти съгласен ли си? Братовчедка ти ни разказа всичко!… Как не си се уплашил по въжето… от четвъртия етаж?! И тези… с голи ръце да ги хванеш! Ама ти си смелчага, Пашка! Истински Фантомас!

— А вие какво си мислехте? — гордо каза Люска. — Моят брат е такъв! От нищо не се страхува! Нали, Павлик?