Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (46)

Глава 18
„Къде е дъщеря ни?“

А какво ставаше в шейсет и осми апартамент, блок номер петнайсет, на улица „Краснобарикадная“, докато Павлик така се мъчеше в прозорчето на леля Фарида?

Ето какво ставаше.

Завърнала се от работа, Марина Сергеевна, без нищо да подозира, спокойно събу в антрето обувките с високи токчета и надяна домашните си чехли. Поядоса се, че както винаги по тях бяха полепнали косми от Тимофей. Тя спокойно нареди в хладилника купените от магазина салам и сметана и тръгна към стаята да разбере какво прави нейният син — не се ли търкаля на кревата и не играе ли на копчета, вместо да полее цветята на прозорците и да изтупа пътечките.

Стигна до вратата, като предварително си намисли всички полагащи се в такъв случай упреци, но на прага внезапно спря с ококорени очи.

Пред нея се откри необичайна картина! По целия под бяха разхвърляни портокали и гевречета, а на кушетката, завит презглава, спеше Павлик!

Марина Сергеевна понечи да се разсърди, но ето ти нови двайсет! Какво го е прихванало това момче, та е хвърляло портокали по пода?

„Първом да беше спечелил пари за тях! Да беше постоял малко на опашка! — с гняв помисли Марина Сергеевна. — Тогава щеше да знае как се хвърлят!“

Но в следващия миг тя се стресна. Може би синът й се е разболял! Може би има висока температура и в бълнуването си е извадил от хладилника портокалите и ги е разхвърлял из стаята?

Да, той има температура, сигурно има температура! Иначе защо ще легне да спи посред бял ден?

Разтревожената Марина Сергеевна се приближи на пръсти до спящия Павлик, наведе се над него… и едва не припадна от изненада! Под одеялото изобщо не спеше Павлик, а някакво кой знае откъде дошло момиченце!

То спеше с отворена уста и леко похъркваше през носа си. Бузите му бяха кръгли и румени. Едната бе по-пълна от другата. На врата му бе омотан бял шал с дебел пласт памук.

С едната си ръка момиченцето бе прегърнало кой знае откъде появило се мършаво, проскубано коте, свито на кълбо, а с другата — изтегналия се на одеялото Тимофей.

Марина Сергеевна се вцепени с отворена уста, безсилна да се съвземе от изумлението.

„Какво значи това? — мислеше тя. — Може би бълнувам?“

Преглътна слюнката си и попипа с ръка съвършено студеното си чело, но в този миг на вратата силно иззвъняха.

„Навярно е Павлик! — реши Марина Сергеевна. — Ей сега поне нещичко ще се изясни!“ — и изтича в антрето.

— Отворете! Веднага отворете! — дочу още отдалеч непознати гласове. По вратата силно заудряха.

— Кой е? — уплашено запита Марина Сергеевна.

— Веднага отворете! — чу тя вместо отговор и в апартамента нахлуха една разрошена жена с жълта шапка и един мъж със сив шлифер.

— Къде е дъщеря ни?! — още от прага закрещя жената.